След-и
,,Антология на младите български поети” – представена в Перник
Интервю с Николай Владимиров
На 16 октомври 2007 г. в Малкия салон на Двореца на културата в град Перник се състоя представянето на книгата "Антология на младите български поети" (2007).
На премиерата присъстваха Василена Попова (поетеса, учасник в антологията), Николай Владимиров (поет, ръководител на литературен клуб "Икар", съставител на "Антология на младите български поети") и пернишките творци: Ангел Малинов, Георги Маринов, Първолета Маджарска, Иван Хранов и др.
Водеща бе Росица Ангелова, която определи антологията не като "многогласен хор", а като "едно гнездо, от което излитат наистина талантливи птици". Тя прочете стихове на пернишките поетеси – Сибила Алексова, Мила Миленова и Бригита Владимирова, които нямаха възможност да присъстват.
Дует "Балкански барок" (B&B) изпълни II част от соната № 3 на Хендел.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АНТОЛОГИЯТА
"Антология на младите български поети" (2007) излиза от печат в края на месец февруари. Тя се издава от "Фондация за развитие на местните общности”.
Съдържа творби на 32 автори: Сибила Алексова, Ивета Данаилова, Николай Владимиров, Васил Балев, Мария Георгиева, Ивайло Гогов, Мира Душкова, Иван Брегов, Красимира Джисова, Делян Недев, Елена Денева, Мила Миленова, Бригита Владимирова, Милена Николова, Георги Савчев, Мартин Петков, Савина Велкова, Елена Янева, Ани Тубаджи, Айча Заралиева, Яница Радева, Нелия Коларска, Васил Огнянов, Марица Колчева, Яна Цанева, Мария Чонова, Василена Попова, Мария Гюзелева, Радослава Лалева, Силвия Чалъкова, Диляна Спасова, Зорница Димитрова.
Поетите са средно на възраст 22-33 години и са от 14 града от страната. Идея за антологията е съществувала още през 2004 г., когато са събрани материали от литературен клуб "Икар", но по стечение на обстоятелствата книгата не излиза от печат.
През 2006 г. в клуба се събират нови членове и идеята се възражда. Николай Владимиров проучва и установява, че подобни издания не са излизали от 15-16 години – правени са само на отделни градове.
Ръководителят на литературен клуб "Икар" отбеляза на представянето: "Част втора от "Железният светилник" се казва "В тъмни времена". В подобни "тъмни времена" е издадена и "Антология на младите български поети". Разликата между тези времена, в които е създаден "Железният светилник", и сегашните времена е, че тогава хората малко или много са се осланяли на традициите и обичаите ни. А към сегашния момент, благодарение на много организации, съвкупности и общности, почнахме да се отдалечаваме от тези си традиции и обичаи."
Една от целите на литературния клуб е чрез антологията да се върне читателят към младата българска литература, към основоположника на корените й. Не всички произведения в книгата са свързани с фолклора, но "добре използват думите и тяхната терминология – тази богата образност на българския език." (Николай Владимиров)
◊ ИНТЕРВЮ С НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
- Господин Владимиров, как дойде идеята за издаване на "Антология на младите български поети”? Досега в България е имало подобни сборници само за лауреатите на някои конкурси. Повечето антологии за съвременна поезия са били ориентирани в търсенето на автори, извървели вече сложния път на изкуството. Но може би е време да се обърне повече внимание на младите таланти на България. Как дойде идеята за издаването на тази антология?
- Всяка добра идея, както и тази, идва спонтанно. Това е най-краткият ми отговор. А що се отнася до това, че в голяма част от сборниците се дава предимство на вече по-зрели автори, аз смятам, че тези, които тепърва вървят по своя път в широката област на литературата, имат своята дума и ние сме длъжни да й обърнем внимание. Младите автори експериментират, използват по най-разнообразен начин и без това многообразието на българския речников фонд и постигат най-невероятни смислови и най-вече емоционални конструкции, което наистина със сигурност ще бъде интересно за българския читател.
- В антологията четем едни много различни по своята същност творци – по отношение на стила, поетическите търсения... Как успяхте да обедините всички тези "цветове” в "дъгата”, наречена "антология”?
- Трудно. Това беше един много дълъг път, който извървяхме. Конкретно аз лично съм се занимавал с тези автори близо половин година, докато успея да наглася по този начин произведенията и самата структура на антологията, че наистина да има достатъчно разнообразие и в същото време да си кореспондират всички тези произведения. Така че това беше една основна идея на антологията – да постигне това многообразие, стилистично и речниково. Защото според мен именно в основата на една колективна, добра книга е точно това - читателят да намира на всяка една страница нещо ново за себе си, а дори и за автора, който е създавал това "нещо ново".
- Литературен клуб "Икар” организира поетичен конкурс "Под дъгата”. Отличените произведения ще бъдат включени в "Антология на младите български поети” (2008). Това ежегодна проява ли ще бъде?
- Поетичен конкурс "Под дъгата” всъщност съществуваше още миналата година, но тогава беше Национален литературен конкурс, т.е. имаше и проза вътре в него. От тази година той е само поетичен конкурс и се надявам наистина да стане ежегодна проява. Не съм сигурен обаче дали всяка една година ще успяваме да издаваме и нова "Антология на младите български поети”, но съм сигурен, че усилията на литературен клуб "Икар” винаги ще са насочени към предоставяне на възможност младите таланти да дадат своя глас и той да бъде чут.
- Има ли друга възможност за един млад поет да е част от антологията освен конкурса?
- Литературен клуб "Икар” организира и провежда Национален поетичен конкурс "Под дъгата”, но това не е единственият начин даден поет да е част от антологията. Ние си запазваме правото да каним автори, ако сметнем, че те имат достатъчно заслуги да са в "Антология на младите български поети”. И съответно – ако приемат, ще бъдат включени.