След-и
Медиите – агенти на злото?
Финансовите рестрикции – най-големият враг на свободата на словото
◊ СЪБИТИЕТО
“Свободата на изразяване и нейните граници. Деонтология на медиите” – семинар, организиран от франкофонския център на СУ “Св. Климент Охридски”.
Семинарът е част от започналия през 2006 г. проект по програма “Коменски”, който обединява усилията на институциите за информация от 7 страни (Франция, Италия, Португалия, Гърция, Кипър, Румъния, България).
◊ ПРОЕКТЪТ "КОМЕНСКИ"
Целта на проекта, който ще продължи до 2008 г., е да дефинира чрез медийно образование какво означава да си гражданин на Европа, да си част от европейския народ, а не само на една нация, история, култура, заяви координаторът на проекта Жан Перлен от Франция. Тя включва и достойно, и автентично информиране, което ще бъде общо дело на 7-те държави, и ще обхваща нови образователни модули, които ще са ориентирани повече практически, а не само дидактично-теоритически.
◊ АКЦЕНТИ ОТ СЕМИНАРА
Доц. Нели Огнянова от ФЖМК на СУ, автор на първия у нас Закон за радиото и телевизията, говори за необходимостта от медийна регулация. А Димитър Сотиров от Българската медийна коалиция изтъкна, че най-големият враг на свободата на словото у нас са финансовите рестрикции (ограничения), и особено тези на вестниците. Той даде и редица примери от проверките на Българския хелзинкски комитет за наказани журналисти.
Христофор Христофорос от Кипър пък акцентува върху най-важния въпрос, който би променил днешното медийно статукво, а именно как да се намерят средства, за да се ограничат вредните въздействия на медиите и така да престанат да бъдат агенти на злото, на субкултурата, на манипулацията. А когато това стане, ще се премине и към така нужните селекции и подбор на медийната информация. Но на този етап, каза още той, има остра необходимост от интеграция на медиите и училището, за да могат да се въведат сравнителните и диферинциалните методи на анализи на различната информация от различните медии. Така и ще може да се разпознава сензационната квазиинформация, подчерта Мирча Тома от Румъния, и да се идентифицира деонтологичния код на грешките на журналистите. Например като тези за неспазването на презумпцията на невинност и излишното подчертаване на етническата идентичност.
Екатерина Костова от в. “Аз Буки” се спря на отговорността и дързостта на някои вестници да бъдат опозиция на “враждебната реч” и на девалвиралото качество на поднасяната от медиите информация.
“Свободата на изразяване и нейните граници. Деонтология на медиите” – семинар, организиран от франкофонския център на СУ “Св. Климент Охридски”.
Семинарът е част от започналия през 2006 г. проект по програма “Коменски”, който обединява усилията на институциите за информация от 7 страни (Франция, Италия, Португалия, Гърция, Кипър, Румъния, България).
◊ ПРОЕКТЪТ "КОМЕНСКИ"
Целта на проекта, който ще продължи до 2008 г., е да дефинира чрез медийно образование какво означава да си гражданин на Европа, да си част от европейския народ, а не само на една нация, история, култура, заяви координаторът на проекта Жан Перлен от Франция. Тя включва и достойно, и автентично информиране, което ще бъде общо дело на 7-те държави, и ще обхваща нови образователни модули, които ще са ориентирани повече практически, а не само дидактично-теоритически.
◊ АКЦЕНТИ ОТ СЕМИНАРА
Доц. Нели Огнянова от ФЖМК на СУ, автор на първия у нас Закон за радиото и телевизията, говори за необходимостта от медийна регулация. А Димитър Сотиров от Българската медийна коалиция изтъкна, че най-големият враг на свободата на словото у нас са финансовите рестрикции (ограничения), и особено тези на вестниците. Той даде и редица примери от проверките на Българския хелзинкски комитет за наказани журналисти.
Христофор Христофорос от Кипър пък акцентува върху най-важния въпрос, който би променил днешното медийно статукво, а именно как да се намерят средства, за да се ограничат вредните въздействия на медиите и така да престанат да бъдат агенти на злото, на субкултурата, на манипулацията. А когато това стане, ще се премине и към така нужните селекции и подбор на медийната информация. Но на този етап, каза още той, има остра необходимост от интеграция на медиите и училището, за да могат да се въведат сравнителните и диферинциалните методи на анализи на различната информация от различните медии. Така и ще може да се разпознава сензационната квазиинформация, подчерта Мирча Тома от Румъния, и да се идентифицира деонтологичния код на грешките на журналистите. Например като тези за неспазването на презумпцията на невинност и излишното подчертаване на етническата идентичност.
Екатерина Костова от в. “Аз Буки” се спря на отговорността и дързостта на някои вестници да бъдат опозиция на “враждебната реч” и на девалвиралото качество на поднасяната от медиите информация.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
01.08.2007 г. 22:01
Посетено:
461
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/4357-mediite-agenti-na-zloto