След-и
Шестнадесета вечер на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе – 2026
Русенската филхармония закри 65-ия Фестивал „Мартенски музикални дни“
Шестнадесета вечер на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе – 2026
Когато историята и геният се срещнат, резултатът е изкуство, което променя съзнания. Държавна опера – Русе и Русенската филхармония осъществиха тържествен финал на 65-ото издание на международния фестивал с програма, посветена на 120 години от рождението на Дмитрий Шостакович.
Под палката на харизматичния Димитър Косев и с участието на световната цигулкова звезда Лия Петрова, вечерта обещава да бъде дълбоко пътуване през драмата и сатирата на великия композитор.
Димитър Косев и Русенската филхармония за пореден път доказват своята водеща роля на националната сцена, избирайки програма, която изисква не само виртуозност, но и дълбоко разбиране на историческия контекст.
„Този концерт не е просто закриване на фестивал. Той е почит към един от колосите на XX век – Шостакович – и към неговата способност да превръща болката в красота, а страха в триумф.“ – заяви диригентът.
Централно място в първата част на вечерта бе отделено на емблематичния Концерт за цигулка № 1. Творбата е родена в най-мрачните години на сталинския режим, в разгара на кампанията срещу „формализма“. Написан „за чекмедже“ в тясно сътрудничество с легендарния Давид Ойстрах, концертът чака своя миг цели седем години, за да прозвучи за първи път едва през 1955 г.
Лия Петрова, чийто звук медиите описват като „сребрист и магнетичен“ ,се изправи пред това техническо и философско предизвикателство – от меланхолията на Ноктюрното до демоничното Скерцо; от трагизма на Пасакалията до финалния фолклорен екстаз. Това е музика, изкована под натиск, в която се крие съпротивата на човешкия дух.
Във втората част на концерта настроението се промени коренно със сюита от балета „Болт“. Тази творба е ярко доказателство за новаторския и сатиричен дух на младия Шостакович. След премиерата си през 1931 г., балетът е забранен от съветската цензура заради своя „експериментализъм“ и дръзка сатира. Произведението остава в забвение цели 74 години. Сюитата е жива, цветна и провокативна. В нея Шостакович използва гротеската, за да нарисува индустриалния свят, влагайки едновременно насмешка и невероятна оркестрова енергия.