След-и

Българо-руска научна конференция в Института за литература

България и Русия (XVIII-XX в.): Взаимопознание

◊ КАКВО СЕ СЛУЧИ

На 7 юни 2007 г. в Института за литература при Българската академия на науките се проведе българо-руска научна конференция на тема: “България и Русия (XVIII-XX в.): Взаимопознание”.

Тя е първата публична проява на научния проект “България и Русия (ХVІІІ-ХХ в.). Представи и реалност”, който обединява учени от Института за литература при БАН и Института по славянознание при Руската академия на науките. Ръководители на проекта са от българска страна ст.н.с. дфн Румяна Дамянова и проф. дфн Георгий Д. Гачев от руска страна. В замисъла на проекта е заложено намерението да се обсъждат и изследват малко поставяни въпроси на българо-руските контакти през ХVІІІ-ХХ в., да се търсят формите и пресичанията на различните прояви, осъщественото и неосъщественото, възможното и невъзможното.

Проведената научна международна конференция отрази участието на колеги от Института по славянознание в Москва: проф. Г. Д. Гачев, ст.н.с. д-р Нина Пономарьова, ст.н.с. д-р Марина Смолянинова и от Института за литература, а също и представители от всички университети в България. С висок научен статус и интерес бяха дискутирани въпроси, свързани с разбирането и неразбирането в многолетните българо-руски отношения, бяха търсени проекции на създадените представи и на историческите реалности.

Сред темите, които бяха обсъждани, се откроиха тълкуванията на “взаимопознанието” като методологическа матрица и като историческа реалност, на изградените български образи в руските класически представи (през творчеството на И. Тургенев, К. Леонтиев, Ал. Пушкин), възприемането на българската комедия през изминалите години и днес; особено внимание бе обърнато на българи, които разпространяват и популяризират българската книга в Русия, като З. Княжески например, а също и една малко известна ранна адаптация на Гоголевата “Женитба” през ХІХ в.; обсъдени бяха някои интересни аспекти на анализа на Одеския литературен кръг и творчеството на Н. Геров, на руската култура и четящия герой в българската литература, поглед към авангардното и поставангардното в творби като “Септември” на Г. Милев и “Египетска марка” на О. Манделщам, съдбата и изявите на руската емиграция през ХХ век, духовната близост между такива колоси на мисълта като Н. Рьорих и Н. Райнов, руската библейска традиция и българската библейска преводаческа практика през Възраждането, някои позабравени култове (А. Апухтин и М. Арцибашев) и други.

А намерението материалите да излязат в научен сборник, издаден в Русия, ще допринесе за един нов прочит както на заявената сложна и трудна за интерпретиране тема на научния проект, така и за един свеж и непредубеден поглед към възраждащите се през ХХІ в. българо-руски културни контакти.


◊ ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

07.06.2007 г.
Начало 9.30 часа.

Откриване на конференцията
Първо заседание
Ръководят Румяна Дамянова и Георгий Гачев

. Георгий Гачев (Институт по славянознание, Москва). Образ болгарина у Тургенева (“западника”) и у Леонтьева (“славянофила”).
. Радостин Русев (Институт за литература). Славянската идея и славянофилството в представите и очакванията на руската емиграция в България (1918-1944).
. Нина Пономарьова (Институт по славянознание, Москва). Комедии Йордана Радичкова и Станислава Стратиева в Советском союзе
. Лиляна Минкова (Институт за литература). Захари Княжески – един от предшествениците
. Диана Иванова* (Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”). Руската библия и българската библейска преводаческа традиция през Възраждането.

Дискусия
Почивка

Второ заседание
Начало 11.30 часа
Ръководят Нина Пономарьова и Радостин Русев

. Румяна Дамянова (Институт за литература). България и Русия: взаимопознание (някои размисли)
. Юлия Николова (Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”). Една ранна адаптация от 1870 г. на Гоголевата “Женитба”.
. Дечка Чавдарова (Шуменски университет “Епископ К. Преславски”). Руската култура и четящият герой в българската литература.
. Цветан Ракьовски (Югозападен университет “Неофит Рилски”, Благоевград). Авангардното и поставангардното, обяснено като за конференция: “Септември” и “Египетска марка”.
. Васил Балевски (Институт за литература). Трагичната съдба на руски и славянски литературоведи (наблюдения върху сборника “Деятели славянской культуры в неволе и о неволе. ХХ век.”)

Дискусия
Почивка

Трето заседание
Начало 14.00 ч.
Ръководят Лиляна Минкова и Юлия Николова

. Данчо Господинов (Институт за литература). Руските литератури и началото на българския роман
. Светлана Стойчева (Софийски университет “Св. Климент Охридски”). Николай Рьорих и Николай Райнов
. Марина Смолянинова (Институт по славянознание, Москва). Иван Вазов и Федор Достоевский о русско-турецкой войне 1877-1878.
. Яни Милчаков* (Шуменски университет “Епископ К. Преславски”). Социология на забравените култове (А. Апухтин и М. Арцибашев)

Дискусия
Почивка

Четвърто заседание
Начало 15.30 ч.
Ръководят Марина Смолянинова и Данчо Господинов

. Елена Тачева (Югозападен университет “Неофит Рилски”, Благоевград). Одеса – три погледа
. Радослава Илчева (Институт за литература). България и българите в руската романтична поема от първата трета на ХІХ век.
. Аделина Странджева* (Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”). България и българите в сп. “Москвитянин”
. Надежда Кула (Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”). Руската литература в поезията на бесарабските българи П. Бурлак и Н. Стоянов
. Красимир Кунчев* (Шуменски университет “Епископ К. Преславски”). В периферията на Руската империя: обичайно право, азиатски “адат” и каноните на Шериата в българската възрожденска книжнина.

Дискусия
Закриване на конференцията на чаша вино

Докладите, означени със знак (*) не са четени на конференцията, но ще бъдат включени в подготвяния сборник.


Автор:
11.06.2007 г. 23:58
Посетено: 640
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/4110-balgaro-ruska-nauchna-konferentsiya-v-instituta-za-literatura