След-и

Три козлета и още нещо на една читалищна сцена

Премиерата на “Войната на трите козлета” - подаръкът на Петя

Три козлета и още нещо на една читалищна сцена


Петя Караколева така и не дочака да види премиера на своя книга или пиеса. Живя по времето на соцреализма, когато хората бяха заменими, а личността нямаше стойност. А и животът й премина в болниците, не сред силните на деня и по светски мероприятия. Така че след нея остана наследство от книги, песни, пиеси, анимационни филми, а премиерата на една от 12-те й пиеси за деца – “Войната на трите козлета”, бе реализирана едва четвърт век след написването си.

Представлението бе осъществено от детска театрална формация към НЧ “Обединение” – град Кърджали, с подкрепата на Министерство на културата. Така читалището със секретар Камелия Чолакова отбелязва 10-годишнината от кончината на писателката, която бе благословена да обича и да бъде обичана, а след смъртта си се превърна в награда за тези, които пишат за деца. На 13-и април СБП, съучредител на Националната награда за детска литература “Петя Караколева”, отбеляза тази годишнина със специална страница, посветена на живота и творчеството й.

Независимо че Петя за мен винаги е била изумителният майстор на словото, тя беше и професионалист в сценария, а това значи – и в сценичното реализиране на словото. В архива на Детска редакция на Радио София се пазеха (за съжаление – в минало време) оригиналите на над 500 нейни авторски предавания, които не само печелеха награди за България, но и станаха основа на учебните помагала “Ох Зъбчо”, “Крокодил Автомобил” и на романа-приказка “Най-златното злато”. В Националната българска филмотека се пази нейният анимационен филм “Сабята на щурчето”, реализиран по оригиналната куклена пиеса на Петя, както и четирите серии на “Лунчо от Луната” – комбинация от игрален филм и анимация, създаден по “Ох Зъбчо”.

“Войната на трите козлета” е куклена пиеса, писана по идея на тогавашния ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (в архива на сестра си открих името на Младен Киселов, с когото са водени разговорите). На днешния режисьор Димитър Варадинов се е паднала нелеката задача да я пригоди за изпълнение от актьорски състав, съобразявайки се с възможностите на всеки участник.

Да превърнеш категоричния куклен образ на три козлета: Бяло, Черно и Шарено; на един Папагалко, Бизон, Лъв, Вятър и Слънце в достатъчно ясни и разбираеми за децата в залата костюми, при това с твърде ограничен финансов бюджет, също е нелека задача, решена от сценографа Даниела Попова със съвместните усилия на целия ръководен екип. В тези усилия органично се вплита декорът, уж пестелив, но оригинален и едва ли не уникален с използването на какви ли не помощни и дори подръчни средства. Така беше и при миналогодишната постановка на “Горските ветрове и прасето Ролка”, реализирана от същия състав по повод връчването на наградата “Петя”.

Осветлението успява да реши многообразни задачи: от преход между отделните епизоди и осигуряване на огъня, на който да бъдат “сготвени” козлетата, до непрекъснатия фокус върху образа на Слънцето – символът на Живота и на Приятелството, основната тема на пиесата.

Хореографията на Огнян Камишев – познат като водача на кърджалийските деца в трудните стъпки на модерния танц, е осигурила безопасното падане на Черното козле, което като че по собствена воля търсеше повод току да се изтърколи на пода на сцената, както и синхрона в “парадните” и “военните” действия на козлетата.

Лично за мен особено въздействие имаха песните, а доколкото успях да наблюдавам залата – и върху всички присъстващи. Всъщност, за първи път чувам песни на Петя, които да не са с музика от Димитър Вълчев, Петър Гюлеметов, Борис Карадимчев и сие.

Сега чух авторската музика на Димитър Ганев – преподавател по музика в тукашното училище за изкуства “Вл. Димитров–Майстора”. Убедена съм, че песните от “Трите козлета” ще се запеят от вокалните групи на този град, тъй като те са като останалите песни на Петя – универсални.

А каква по-“вечна” тема от приятелството, и то в днешни времена, когато всеки от нас трябва да избира между материалното и духовното. Песента за кифлата с мармалад е еднакво актуална и за деца, и за възрастни, и дано повече майки и татковци придружат децата си на есенните представления: има над какво да се замислят и дори – да запеят заедно с тях Песента на приятелството. Работата на Димитър Ганев ми дава надежда, че ще се намери кой да напише музиката и към “Песен за приказката”, с която се открива уебсайтът на Петя и която е емблематична за творчеството й за деца.

От 12-те пиеси за деца, които открих в архива на сестра си, две вече имат своите премиери. Радиопиесите, както и грамофонните плочи са минало, но семейството на писателката е предоставило електронния набор на нейните пиеси на НЧ “Обединение” – Кърджали, за да бъдат разпространявани сред самодейните колективи. Децата на Кърджали вече вливат живот в нейното сценично слово.

Странното е, че Петя е позната като име къде ли не, но най-малко в родния си град. Преди повече от 10 години частен театър “Цвете” реализира постановка по “Сабята на щурчето” – приказката за силата на песента, илюстрирана от Петър Станимиров, която обиколи света в превод на 7 езика.

За работата си с текста Цвете Янева сподели: “Сабята на Щурчето” беше първата приказка, която поставих на куклена сцена; тя бе моят избор за изпита ми по режисура. Музиката на Щурчето пропи моя творчески път. Студентската постановка на приказката на Петя Караколева бе многократно представяна в софийските детски градини; нея поставих и в началото на професионалната си кариера като режисьор на куклен театър Враца. По-късно тя влезе и в репертоара на театър «Цвете», който разнесе посланието на Петя за могъществото на красотата сред децата, лишени от родителски грижи, невидели в живота си нищо освен насилие, с които театърът ни работи. Преведена на албански, тя бе представена пред децата на Косово в бежанските лагери в Македония през 1999 г. – деца, пълни с мъка и озлобление. И досега, вече повече от десет години, един от девизите на нашия театър е “Със “Сабята на щурчето” – срещу насилието.”

Десетилетия се играе тази постановка и в Драматично-кукления театър “Васил Друмев” - гр. Шумен. Актрисата Нели Радева споделя: “Петя Караколева осмисляше и нашето битие, опитвайки се да направи света едно по-добро място за живеене. Като своя герой от приказката “Сабята на щурчето” тя изпълняваше своята мисия, носейки не сабя и меч, а изкуство и красота, с които правеше своите добрини: доброто да накараш едно дете да вярва, че можеш да побеждаваш не с физическа сила, а като погалиш душата на другия с музика, с песен, с мила дума; доброто да вярваш, че можеш да бъдеш герой не като правиш рани, а като ги лекуваш, разказвайки една вълшебна история; добро твореше Петя и сред нас, артистите, като ни даваше възможност да играем нейните текстове, изпълнени със светлина, радост и хармония.”

С премиерата на “Войната на трите козлета” към професионалните театри, от чиито репертоари драматизацията на “Сабята на щурчето” не слиза вече наистина десетки години, се присъединиха и децата на Кърджали: със своето можене, със своя  ентусиазъм, със своята обич към Петя. Нерядко цялата зала става на крака и скандира: “Обичаме те, Петя!”

Тази премиера ще остане в паметта ми и с още едно събитие, което не можеше да бъде случайно. Много потребности е трябвало да се съберат, за да стане това, което се случи преди няколко дни.

Години наред издирвах Лилия Сокуренко, заслужил художник на Русия, която през 1982 година нарисува портрета на Петя; тогава придружавах сестра си в една от московските болници за поредното лечение. Всичките ми писма се връщаха с безнадеждното “Получателят неизвестен”, докато точно на 24-и май в електронната си поща намерих писмо от Лиля: открила ме чрез интернет. Другият поразил ме факт бе, че това се случи в навечерието на рождения ден на Петя – 28-и май, а самата премиера се състоя на 1 юни – Денят на детето. Снимка на портрета на Петя пристигна светкавично и с максимална скорост зае мястото си на театралния афиш. Като че всички бяха обединили усилията си, за да сътворят най-добрият подарък за рождения ден на Петя. И за децата на Кърджали.

Автор: Тамара Караколева
04.06.2007 г. 10:07
Посетено: 1371
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/4085-tri-kozleta-i-oshte-neshto-na-edna-chitalishtna-stsena