Откриване на паметна плоча пред дома на Юлия Огнянова в София

Да почетем паметта на Юлия Огнянова, легендарен театрален педагог и режисьор, интелектуалец и хуманист.

На рождения ден на Юлия Огнянова, 22 февруари, ще се открие паметна плоча пред  нейния дом на бул. „Янко Сакъзов“ 17 в София от 15: 00 часа. Събитието ще се състои в кръга на нейни ученици и роднини.

Юлия Огнянова е родена във Варна на 22 февруари 1923 г. Майка ѝ е учителка, а баща ѝ – експерт по финанси. През 1943 г. е арестувана за агитационна дейност сред офицери от армията и е жестоко измъчвана в Дирекцията на полицията и РО-2 (Разузнавателен отдел) на Министерството на войната. Осъдена е на смърт, но оцелява. През 1953 г. завършва театрознание в ГИТИЗ в Москва. Между 1957 и 1960 г. е режисьор заедно с Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов в Бургаския театър. Трите години на легендарната бургаска четворка предизвикват обновление в театралния език, посрещнато с остри критики от официозните медии. Четиримата са обявени за „формалисти“, за „проводници на чужди влияния“. В Бургас Юлия Огнянова поставя „Всяка есенна вечер“ от Ив. Пейчев, „Майка Кураж и нейните деца“ от Брехт. След като бургаската група е разбита, тя става режисьор в театър „Трудов фронт“, работи в Централния куклен театър, по-късно в Кукления театър в Пловдив, както и в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково. Поставя в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др.

През 1981 г. започва да преподава във ВИТИЗ – сред учениците ѝ са Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Велимир Велев, Катя Петрова, Кръстю Лафазанов, Симон Шварц, Мая Новоселска, Мария Сапунджиева, Вяра Коларова, Нина Димитрова, Васил Василев-Зуека и други. Юлия Огнянова е създала над сто постановки, сред които са „Антигона“ от Ж. Ануи, „Ръченица за окарина и бас“ (по „Барутен буквар“), „Опит за летене“, „Лазарица“, от Й. Радичков, „Дремиградски смешила“ по Г. Кирков, „Бивалици-небивалици“ по П. Р. Славейков, „Мистерия Буф“, Вл. Маяковски, „Хоро“ по А. Страшимиров, „Брехтиада“ по Б. Брехт, „Процесът“, Фр. Кафка, „Железният светилник“ по Д. Талев, „Забравените от небето“ по Е. Томова и др.