Музиката - моят живот

Откакто се помня няма ден да не си пея, от детския дом, където бях и живеех, защото моята майка беше все по болниците. Татко ми беше пожарникар и беше невъзможно да се грижи за мен и моя брат. Може би е имало приемственост всички да пеем, брат ми от малък започна с барабаните, е не истински, подреждаше тенджери, шишета пълни и празни, капаците и всичко, което беше музика.Татко свиреше на едно малко акордеонче.

 

Когато тръгнах на училище, забелязаха, че все си пея и учителката ми започна да ми търси песнички. Така започна моят път. Първо в хора на училището, после се появи един човек, който търсеше таланти от всички училища, бях избрана да пея в естрадната група на Българо-съветската дружба "Маяковски". Там пеехме предимно руски песни. От там се познавам и с Маргарита Хранова. Веднъж видях на Театъра на армията, че ще има прослушване. Явих се, и тогава се запознах с Маргрет Николова, Георги Кордов, и още двама, на които не знаех имената. Желаещите бяхме много, вече не помня с коя песен се представих, чуха ме, поинтересуваха се от кога и къде пея и казаха да изчакам докато всички минат. В края на прослушването спечели певицата Нели Жекова. Наистина беше заслужена победа. Излизайки от театъра ме спря един висок възрастен мъж с бели коси. Той беше един от журито. Представи ми се и аз разбрах, че това е Йосиф Цанков. Каза ми, че имам хубав глас, който трябва да се школува, даде ми една визитка, на която пишеше Евгени Комаров.

 

От приятели знаех, че Лили Иванова е ходила при него. Запознахме се, чу гласа ми и каза, че мога да идвам при него два пъти в седмицата и колко ще му плащам. Нямах възможност и не отидох. В периода, когато се роди първото ми дете спрях. После продължих в естрадната група на Ансамбъла "Средец", с тях излизахме и в Германия, Чехия и Унгария. През 1973 година се явих в конкурс на Българското радио. Там се явих с една песен на Маргарита Горанова, която беше много добра да ми даде клавира на песента. На пианото беше младият Янко Миладинов, диригент Вили Казасян. След като изпях песента, Вили Казасян ме изпрати при Панайот Славчев ръководителят на оркестър "Метроном".

 

Когато се роди дъщеря ми, за известно време спрях. И това беше краят на певческата ми кариера. Причината - проблем с гласните струни, трябваше операция, аз отказах и край. Но отново останах при музиката, започнах работа в Националното радио, първо в писма на слушатели, после поисках да бъда във фонотеката, защото там бях най близо песните. Две години ми струваше да запомня сигнатурите, имената на певците и авторите. Но не само на забавните песни, не си тръгвах след работа, слушах народните песни, в един момент преминах и на класиката. Домът ми се напълни с касети, дискове от всички жанрове. Запознах се с почти всички певци.

 

В началото на 90-те години станах водеща на концерти, тогава нямаше Концертна дирекция. Пенсионирах се след 36 години. Сега не пропускам концерти, защото това е моят живот.