Гласовете на „Бившите хора“ на концлагерна България“ на премиерата на новото издание на доц. Мартин Иванов

Гласовете на „Бившите хора“ на концлагерна България“ на премиерата на новото издание на доц. Мартин Иванов

Бележитото издание „Бившите хора“ на концлагерна България” от доц. д.н. Мартин Иванов се появи в книжарниците в началото на годината и попълни липсващо звено от българската историография, разкривайки съдбите на близо половин милион българи, попаднали под ударите на комунистическия режим след 9 септември 1944 г.

Официалната премиера на изданието се състоя на 7 февруари 2024 г., когато малко след 17:30 ч. Огледалната зала на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ се оказа малка за над 150-те гости, дошли да уважат забележителния труд на българския историк и социолог.

На събитието присъстваха министърът на правосъдието Атанас Славов, заместник-председателят на Народното събрание Никола Минчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, проф. Михаил Неделчев, проф. Кирил Топалов, проф. Пламен Дойнов, писателката Теодора Димова и общинският съветник и изследовател проф. Вили Лилков.

В разговор за систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС се включиха ръководителят на Катедрата по социология към Софийски университет – проф. Петя Кабакчиева, председателят на Държавна агенция „Архиви“ – доц. д-р Михаил Груев, и писателят и главен редактор на издателство „Сиела“ – Захари Карабашлиев.

Захари Карабашлиев откри събитието и подчерта, че книгата „Бившите хора“ на концлагерна България” се вписва в политиката на издателството „да подкрепя и издава литература, свързана с осмисляне на близкото ни (и за съжаление, трудно отдалечаващо се) комунистическо минало.“ 

Той отбеляза, че изданието на Мартин Иванов продължава дискусията, започнала с предходните изследвания на уважавани учени като проф. Ивайло Знеполски, Вили Лилков, Христо Христов, Борислав Скочев, Момчил Методиев и много други, но има за цел освен историческата рамка на понятието „бивши хора”, да очертае и поразяващия му ефект върху личността. 

„В книгата имаме един особен ракурс, защото се дава сцена на гласовете на доскоро безмълвното мнозинство, на хора, изтласкани от историята. Унищожен е един бивш елит – унищожен, заглушен, затворен, декласиран, пратен на дъното“, продължи по темата проф. Петя Кабакчиева и подчерта, че това е книга, предназначена не само за социолози и историци, а за всички читатели, пред които се разгръщат съдбите на три поколения „бивши хора“. 

Доц. Михаил Груев посочи, че голяма част от мемоарните свидетелства на жертвите на комунистическия режим са подложени на интерпретация за първи път именно в това издание. „Смисълът от тази книга е отново да се върнем към спомена за всичко това, което се е случило, за да не може то никога да се повтаря“, каза той в заключение. 

А самият доц. Мартин Иванов изказа благодарността си към присъстващите и сподели: „Бих искал да изразя думи на извинение заради това, че твърде късно успях да завърша този проект, твърде много време отне – повече от 12 години“. Той отбеляза, че с настоящето издание е опитал да изрази уважението си към хората, които по един изключително доблестен начин са се сблъскали с тази тежка съдба. „Съдба, която не знам ние, нашето доста глезено поколение, дали бихме могли да имаме тази сила на духа, тази гордост – пречупена, прекършена, скрита, но винаги намираща пролука, през която да излиза“. 

Вечерта приключи с множество въпроси от публиката и бурна дискусия по повод паметта на българското общество и ангажимента ни към бъдещите поколения. 

В „Бившите хора“ на концлагерна България” е отразен периодът на половин век гонения и дискриминация, в който по различни методи се отнема социалният, икономическият и политическият статус на поколения „недоубити буржоа“. Половин век, в който държавата се превръща в истински затвор за стотици хиляди наши сънародници.

С помощта на триста и девет интервюта и мемоарни разкази, шестдесет и две ex-post биографични реконструкции, излъчени в предаването „Джинс“ по БНТ, и работа с документите на архивите на ДС, изследователят проследява веригата от събития по изкореняване в социален, а до голяма степен и в чисто физически смисъл на додеветосептемврийските елити и последвалата тяхна трудна адаптация в рамките на Народната република България.