„След време“ и „Книга за Иван Дойнов“ – издания по повод 85 години от рождението и 1 година от смъртта на поета от Лудогорието Иван Дойнов

Две премиерни заглавия със сакрален характер. Загубата, независимо по какъв начин застига живите, отключва ответна реакция. Особено, когато отишлият си е творец. Иван Дойнов. Поет. От една година не е сред нас. Беше емблема на Разград, опора за поетичната общност, светъл поет. Щедър на доброта дори в написаното в криза или тежък момент. Истински жрец на поетичното слово.

„След време“ е стихосбирка, която Иван Дойнов вижда отгоре. След 12 книги с поезия: „Съдба на птица“ (1983), „Хребет“ (1990), „Зимно слънце“ (1992), „Като въздишка“ (1998), „Танцът на пчелата“ (2003), „Съдба на птица“ (2008), „Белег“ (2011), „Палитра“ (2012), „Една вселена“ (2013), „Зимна светкавица“ (2015), „Антология (2018), „Посвещения и акростихове“ (2020), „След време“ е композирана от синовете му Дойчин Дойнов и Пламен Дойнов, наследили и развили по един достоен начин поетичния талант на баща си. 106 стихотворения, които представят възходящия път и прецизиране, уловените теми и зрялата поетическа фреска на Иван Дойнов. Безмълвието е знак за друг ответ, който е предназначен за живите. Не случайно книгата се казва „След“, а не „Преди“ време. Защото времето е предизвикателство пред нас, които чуваме тик-такането на часовника, а не пред Поета, който е във Вечността. Затова този, който приеме с любов в домашната си библиотека последната стихосбирка на поета Иван Дойнов, ще я разтваря много пъти след това, след момента, в който няма да има възможност да чуе живия глас на Иван, да го срещне по разградските улици, да седне с него на раздумка. След собствените си спомени за автора.

Есенна импресия

На Д.

Осиротяха пейките, уви!
Над тях небето хладни капки сцежда.
Потръпват босоногите треви
с прекършена от вятъра надежда.

Вървя към тебе. Жива светлинка
от вчерашния изгрев пърха в мене.
...От моята - до твоята ръка
земята се задъхва от въртене.

„Книга за Иван Дойнов“ съдържа неговия глас в подбрани интервюта, текстове, писани по различни литературни поводи, критически текстове за неговото творчество, слова, произнесени в тържествени моменти от обществения му живот и юбилеи. Иван Дойнов посвещаваше поезията си на конкретни хора. Наистина рядко можеш да видиш поезия, чийто автор държи ръцете на толкова хора, на които веднага е посвещавал написаното. То не е повърхностно, репортажно или търсещо слава, а директна човешка талантлива обич. В тази книга са подбрани стихотворения на редица поети, които са изразили поетичната си представа от неповторимо общуване с Иван Дойнов – посвещавайки нему свои творби. Емоционален сектор от книгата са парчета спомени за него In Memoriam.

„Иван Дойнов е поет от поколението на Иван Цанев, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Владимир Попов, Екатерина Йосифова, Калин Донков. Лириката му също е „тиха“, но по един особен начин – по-общителен, по-съобщителен. Тя не се херметизира в себе си, а постоянно търси другия – съратника, приятеля, съмишленика. Създател на такива поетически общества навсякъде, където е – за него поезията не е самозаключващ се в индивида творчески импулс – самодостатъчен и надменен, а е призив за постоянно общуване, за споделяне и диалог.“

Митко Новков, Spiritus Vitae, 2022