„Винсент в Брикстън“ – спектакълът на Театър 199 „Валентин Стойчев“ е акцент в българския театрален сезон 2022 – 2023

Премиерата на „Винсент в Брикстън“ от Никълъс Райт в Театър 199 „Валентин Стойчев“ е на 1 юли 2022 година. Всяко следващо представление надгражда и развива идеите на постановъчния екип:

Режисьор Владлен Александров, сценограф Васил Абаджиев, музика Мартин Каров.

Преводът на пиесата е на Харалампи Аничкин, фотограф на постановката е Иван Дончев.

Пиесата е създадена през 2002 г. и носи на автора си Никълъс Райт награда „Оливие“ за най-добър нов драматургичен текст през 2003 г., номинация „Тони“ през същата година, има и филмова версия с Йохум тен Хааф (актьор и писател, род. 1978 г.) в ролята на Винсент. За тази роля той е номиниран за Evening Standard Theatre Award за най-добър дебют.

Предвид превъплъщенията от екрана, иконата на Уилям Дефо – Винсент от филма „Ван Гог: Пред портите на вечността“ (2018) е най-ярка. Художникът е на финала на тоталното си творчество и на живота си.

Именно заради това пиесата на Никълъс Райт е толкова интересна. Ще се отклоня с внезапно припомняне на заглавието на Джеймс Джойс „Портрет на художника като млад“ и песента на Аги-баги: „Аа съфнаа зеена оза“ („Цъфнала ми е дива роза на остров малък и зелен...“). Ето по този начин гради музикалната партитура за спектакъла Мартин Каров. Партитура с дълбоко разбиране, че на нея се пада да предчувства психологическите сривове и възходи на главния герой. Винсент е само на 20 години и преживява преломен период в Брикстън, Лондон, в дома на Урсула Лойер. Визията на спектакъла, създадена с много вкус от Васил Абаджиев, плавно илюстрира преминаванията от екстраординерното към фокусираното. И постига естетическа хипотеза за генезиса на емоционалните „отпечатъци“, довели по-късно до гениални произведения на Ван Гог.

„Винсент в Брикстън“ се поставя за пръв път в България.

Освен деликатната, но убедителна режисьорска концепция към текста, Владлен Александров превръща спектакъла в лаборатория по актьорско майсторство, в която всеки от избраните, е привилегирован да участва. Младостта е обединяващото очарование на спектакъла, който представя гения и негови съвременници в ситуации, в които властва обратът. „Жажда за живот“ – ето още едно близко до темата заглавие от Ървинг Стоун – кипи у всички персонажи, с изключение на г-жа Урсула. След роли като Жулиета и Принцеса Турандот, Мила Банчева демонстрира умения в роля на зряла и фрустрирана жена, за която достойнството и черупката на социалното клише са както спасение, така и затвор. В сценичната игра с партньорите, Мила знае кога води, кога събира сили и кога честно се предава на поражението. Изключително удоволствие е да се наблюдава как нейният персонаж търпи и участва в една трудна биография, как след излизане от салона зрителят я помни с широкия диапазон и любов към играта.

Гордост изпитва човек, когато напише в Гугъл „актьори, изиграли Винсент Ван Гог“ и на първо място се покаже светлото лице на Ясен Атанасов (на 25 години). Той върви по своя път, носейки златната нишка на семейство актьори, смело и честно експериментира в играта, радва с лекота, постигната след много труд. Рядък пример за млад български актьор, чиято реч от сцената звучи брилянтно, въпреки ексцесиите, в които е персонажът му. Вдъхновението и талантът се зареждат при Ясен по природа балансирано и в посока безкрайност. Защото в момент, в който си мислиш, че това е лимитът му, той те изненадва с нов фонтан от игра и зрелищност. Ясен Атанасов печели зрителите, които в някаква степен знаят трагедията на Ван Гог с това, че той показва своя герой и в моменти на щастие. Дори в абсурдното прозрение, че е облекчен след раздяла, неслучване, а е на прага на ..собствения си живот.

Адмирации за Теодор Ненов, Жаклин Даскалова и Константина Георгиева! Верни на своите персонажи, те пластично извайват атмосферата около Винсент и са безпощадни в предизвикателствата си към него.

Спектакълът се бори за своята публика много сериозно и я заслужава. Всяко следващо представление е голям актив за всички театрали.