Йордан Ефтимов представи най-новата си стихосбирка в Софийския международен литературен фестивал

На 9 декември в Мраморното фоайе на НДК се състоя поредното представяне на най-новата стихосбирка на Йордан Ефтимов "Преди да измият кръвта", издателство "Лист". Както подчерта доц. Георги Лозанов, тя е първата поетическа книга за войната в Украйна, не само в национален, но и в глобален мащаб. Издателката Гергана Димитрова сподели категоричната мотивация на издателство "Лист" да застане зад ръкописа, разказа и как се е родила идеята за корицата, дело на Станислав Беловски.

"Надявам се силно Украйна да победи в тази война, защото подобна победа би избавила и България от руския ботуш." - каза в своето слово Йордан Ефтимов. Писал е фрагментите, вдъхновени от различни военни новини, и ги е датирал - самата историческа тема го е изискала от автора. Редакторите на книгата Бойко Пенчев и Пламен Дойнов определят книгата като "Истинска съвременна антивоенна книга." (Пл. Д.), а нейния автор като "...последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." (Б. П.)  

"Ще видиш колко драматургия има в нея." - ми каза Йордан Ефтимов. И се оказа прав. Най-малкото, защото структурата на книгата е в три части - отчетливи три действия. Думите в стихотворенията конструират "ремарки", които провокират читателя да провиди екшъна на войната. Всяка дума е оживял мигновен спомен след разрушението. Безсънен стремеж към истината, трескав филтър за истината, интуиция за истината. Истината, която води до "Разпъването на Касандра". Опората в "Илиада" е находчив прожектор за откриване на поразителни прилики между архетипните и днешните герои, конфликти и реакции. В стихотворението "Героите" има поетична формула: "... победата е винаги обречена, когато воюваш с еднакъв със себе си.". Едно от езотеричните тълкувания за смисъла на войната е, че когато две племена отказват да се побратимят, единственият изход е кръвта им да се смеси на бойното поле. Само така те ще усвоят урока за братството. И за войната като абсурдно и жестоко средство за постигането му. Поетическият изказ на Йордан Ефтимов изследва границите на човечността - хирургическото хладнокръвие измества емоционалното клише при вида на смъртта и го заменя с "високата резолюция" на нейната снимка. Стихотворението "Празникът: начин на употреба" ни кара да мислим за нов поджанр - поезия на документалния абсурд. Защото войната развива до безкрай клоунадата на смъртта. Дори техническият прогрес във военната наука е останал някъде далеч назад, в усмирителната риза на ХХ век. В подхода на Йордан Ефтимов откриваме "метода на неутралната камера" на Дзига Вертов, съветски кинематографист, роден в Полша. Поетът се е превърнал в "Човекът с кинокамерата" (1929 г.) - експериментален филм с чисто кинематографични средства, без предварителен сценарий. Каква ирония! Филмът е на СССР, продуцент е Всеукраинското фотокиноуправление.

Стихотворенията са датирани, но книгата не е хронология - близостта на темите е открита впоследствие, като болезнено усещане за "центрофуга", за движещото се напред-назад време. Изборът на думите е категоричен и успешно догонващ картината. Наивно е да вярваме, че след войната, след тази книга, животът е същият, защото той не е: всички са остарели "на границата, в нищото". Осъзнаваме, че разликата между бягството и играта е много тънка - както между паникьосания свръхчовек и веселия хлапак има почти знак за равенство ("Танкът - хлапак с пръчка"). 

Финалното стихотворение "Очакване" е чист порив всичко да се окаже един красив фантастичен филм, в който войната ще е спортно средство за разкриване на човешките възможности. Но докато истинските войни не приключат, човешката цивилизация няма право на претенцията, че изобщо се развива.