След-и

Етномост между Рила и Марсилия

Френски музиканти пристигнаха на етнофестивала в град Рила, за да изучават на място българско народно пеене

Етномост между Рила и Марсилия: 1
Етномост между Рила и Марсилия: 2
Етномост между Рила и Марсилия: 3
Етномост между Рила и Марсилия: 4
Етномост между Рила и Марсилия: 5
Етномост между Рила и Марсилия: 6

 

Етномост между Рила и Марсилия

Ежегодният етнофестивал в град Рила тази година доби необичайни измерения. Двадесет и осем френски музиканти от различни области на Франция, но всичките възпитаници на Международния институт по световна музика в Обань до Марсилия (Institut International de Musiques du Monde, IIMM – www.iimm.fr), пристигнаха, за да изучават на място българско народно пеене.

Щастливо хрумване е Фондация „Арденца“ и нейната основателка и вдъхновителка на етнофестивала проф. д-р Даниела Дикова да покани Милена Желязкова да направи мастърклас за французи в Рила, осъществен в периода 5–9 август т.г.

Всъщност те имаха вече основни познания и практика в българския фолклор, благодарение на своя ментор Милена Желязкова, живееща във Франция вече почти 30 години. Завършила е „Френска средновековна литература“ и „Културен мениджмънт“ в Лион, но музикалният ѝ път започва в родния Пловдив, където е учила пиано при Кристина Боева. Успоредно с изучаването на класическата музика тя се увлича и по българската народна музика (майка ѝ пее и танцува в самодейната трупа на ансамбъл „Тракия“). Дипломната ѝ работа по мениджмънт е със заглавие „Съхраняването на българската идентичност през вековете благодарение на българските народни песни“, консултант по нея е акад. Николай Кауфман. През 1997 г. в Лион е създаден квартет „Балканки“ (Quatuor Balkanes – www.balkanes.com), в който Милена участва активно като певица, композитор, администратор и мениджър. С него тя прави концертни турнета във Франция, Италия, Швейцария, САЩ, Германия, в някои от най-известните зали, като Амфитеатърът на Лионската опера, театър „Шатле“ – Париж, „Кенеди център“ – Вашингтон и др. От 2005 г. Милена взима активно участие в различни музикални проекти – етноджаз, средновековна френска и класическа западна музика (www.milenajeliazkova.com). Милена Желязкова започва да води ателиета и стажове по българско народно пеене през 2007 г., а целогодишно преподава след 2016 г., когато е основан IIMM.

Ето какво казва Милена за своята педагогическа и практическа работа, за целите и постигането им: „Българското многогласно пеене винаги е било колективна задача. В него постоянно се откриват понятията индивидуалност, колективност, общ звук, емоционална и звукова хармония. Но това, което прави неговата сила, е, че то непрекъснато се фокусира върху търсенето на по-добър звук заедно, като същевременно се оптимизира потенциалът на всеки. Пеенето заедно позволява да се експериментират и преодоляват тези привидни противоречия. Полифонията се нуждае от смирение, дарба, надмогване на себе си в служба на колективния резултат и личната оценка в него. Упражненията, които използвам, позволяват да се укроти погледът на Другия, да се преодолее страхът от преценка, да се потопи певецът в духа на взаимопомощ. За да се създават и постигат красиви неща заедно, са необходими спокойствие, релаксация и увереност. Защото там се намира най-плодородната почва в дългосрочен план. Солистична работа в групата – съотношението между самостоятелност и зависимост в психиката на ученика; връзката индивид-група; връзката между отстояването на себе си и изслушването на другите. Предлагам достатъчно разнообразен репертоар, така че ученикът да може да избере своето соло според предпочитанията си. В моите майсторски класове (вкл. и в този в град Рила) участват мои ученици от института и стажанти, редовно работещи с мен. Те вече са изучавали различните български фолклорни стилове на пеене, така че те могат да идентифицират стиловите характеристики, да ги свържат със собственото си вокално действие и по този начин да представят добре обработена мелодия, преминала през призмата на собствените им индивидуалности, съобразени с кодовете на избрания стил. Помагам и насърчавам ученика да запише собствените си изобретения, да намери собствения си глас, своите собствени стилови ефекти. Предлагам му методи на работа и упражнения за решаване на възникналите проблеми (ритъм игри, игри за атака, изграждане на мускулите на ларинкса, телесна и психическа гъвкавост, стойка и закотвяне, скорост на излъчване на звук и др.). Правя редовни персонализирани оценки, за да знам на всеки етап къде се намира ученикът, какви са неговите чувства и радост – съществен фактор при подхода към всеки тип музика. Когато ученикът учи паралелно и друг вид пеене (класическо, джаз, бароково и т.н.), работя директно с образователния проект на другите преподаватели по пеене, за да не създавам дихотомия между дисциплините, да стават възможно най-много обмени и по този начин да насърчавам общото обучение.“

Вълнуващ бе резултатът на това обучение – концерти-седянки в Смочево и Рила, комбиниране на акапелно пеене с класически инструменти като цигулка и акордеон, също и със слабо познатия у нас хърди гърди, забележително произношение и виртуозна орнаментална техника в пеенето на български (и то в трудни песни като „Йовано, Йованке“, „Морен сокол пие“, „Никола“), блеснали и вдъхновени погледи и страхотно настроение. Неописуем възторг предизвикаха в последната вечер изпълненията на местната детска фолклорна група „Рилски звънчета“ (деца на между 4 и 7 години!) с ръководител Емилия Начева, която поздрави гостите, а после пяха заедно.

От Рила французите тръгнаха да откриват стария Пловдив и други красоти на България, доволни от видяното, чутото и наученото, и с огромно желание този формат да се повтори. Остава да очакваме следващи подобни изненади от Даниела Дикова и Милена Желязкова.

     

 

Автор: Проф. д-р Момчил Георгиев
13.08.2022 г. 12:47
Посетено: 875
Етикети: Даниела Дикова, майсторски клас, български фолклор, фестивал, Милена Желязкова, Фондация „Арденца“, българско народно пеене, град Рила, етнофестивал
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/35222-etnomost-mezhdu-rila-i-marsiliya