След-и

"Били лъжецът" от К. Уотъурхауз на сливенска сцена

Проблемът за различния

◊ СЪБИТИЕТО

Премиера на
„Били Лъжецът” от Кийт Уотърхауз в ДТ „Стефан Киров” Сливен

. С участието на:
Елена Страшимирова, Иван Савов,
Лидия Гяурова, Ованес Торосян, Вяра Начева, Галина Трифонова, Гергана Цонева

. Сценография Нейко Нейков
. Музикално оформление Дони

• Режисьор Ивайло Христов


◊ РЕЖИСЬОРЪТ

Започнал творческия си път в град с изявени театрални и културни традиции, пресъздал над 120 роли в храма на Мелпомена и в киното, сценарист и съучредител на наградите „Аскеер”,
Ивайло Христов представи като режисьор в града под Сините скали „Били Лъжецът” от Кийт Уотърхауз. Има нещо радващо в това отбелязване 50-годишнината от рождението на актьора с премиерата на пиесата тук – като едно носталгично завръщане и преоткриване на началото, публиката и ценителите на театъра, в който е направил прощъпулника си...


◊ ПИСАТЕЛЯТ

Излизането на романа със същото заглавие през 1959 година начева триумфа на
Кийт Уотърхауз и произведението му, последвания превод на множество европейски езици и множество преиздавания. Чрез адаптацията за сцена на Уилис Хол творбата е радушно приета и по сцените на редица световни театри, и в киното.


◊ ЕКИПЪТ

Творческата задача – да разкрие драмата на „другостта” и сложните взаимоотношения между поколенията, порива към мечтата и себеосъществяването на чувствителния човек, трудно разбран и приет от околните, режисьорът Ивайло Христов реализира в ДТ „Стефан Киров” чрез привличането на актьори от различни поколения. Тяхното единодействие, нарочно търсената „класическа сценография” (Нейко Нейков) като контрапункт на „различния” спрямо бита без полет и стремежи, са помогнали за осмислянето и творческата интерпретация на пиесата, на човешките характери и взаимоотношения. Проблематиката прави пиесата актуална петдесет години след създаването й, получила чрез подходите на постановчика интересна трактовка, театрално решение и тълкуване.

Болката от отчуждението на личността и разминаването с другия са усетени и предадени от играещите ролите на родителите на героя Били - Елис Фишър и Джефри Фишър (Елена Страшимирова, Иван Савов), от бабата Флорънс Бутройд (Лидия Гяурова) и особено от Били Лъжеца (второкурсника от НАТФИЗ Ованес Торосян) и неговите любими Барбара, Рита и Лиз (Вяра Начева, Галина Трифонова и Гергана Цонева. Последната е ученичка от ГПЗЕ - Сливен, дебютант на сцената).

Нюансираната игра на изпълнителя на Били в трудното различаване на фикция и реалност, измъчван в полета „да избяга”, да намери себе си като сценарист в Лондон, създава междуличностни недоразумения и конфликти, осмислени от младия изпълнител и като „трагедии”, и предадени чрез лутането, търсенето и себепознанието – трудно и белязано с рани в себе си и близките. Приятелят на героя, Артър Карабтрий (Петър Мелтев) е показателен с точното наблюдение върху сложната личност на Били, стремежа и умението му да лети над битовото и повседневното без граници, често шокирайки другите: „Въображението, илюзията, мечтата, порива... да направим нещата по-красиви, да ги оцветим!” Ще се съгласите – трудна за претворяване на сцена субстанция...


◊ МУЗИКАТА

Широкото използване на контраста като творчески похват за разкриване взаимоотношенията на Били със социалната среда (родители, приятели, любими, работно място), както и на музикалното оформление от Дони - с подбор на различни по стил, звучене, интонираност и ритмика музикални мотиви, помагат на режисьора да разкрие нелекия път към мечтата и пътищата за реализирането й. Музиката сякаш „кадрира” ситуации и епизоди, откроява значимите тематични и творческо-театрални кръгове и акценти, а в епилога издига апотеозно тържеството на младия човек, поривите и желанието му - да успее в света на конфронтация, но и да направи другите по-чувствителни и емоционално-отзивчиви. И в пиесата се усеща претворяването на възгледа на постановчика за една от основните човешки ценности: наличието на характер и отстояването му през прегради от различен характер.


◊ БЪДЕЩЕТО НА СПЕКТАКЪЛА

Пиесата, в решението на Ивайло Христов, ще намира тепърва своите ценители, актьорите ще задълбочават подхода си в открояване пътищата за въздействие върху публиката...

Съгласяваме се с човешкото прозрение на режисьора: „Проблемът за различния е изключително важен и някак си разсъжденията върху него ни карат да си спомним колко важно нещо е човекът със своята индивидуалност. В крайна сметка надеждата е в онзи човек, който умее да защитава онова, което мисли, онова, което чувства, онова, което иска да направи”...

Изкушаваме се с надеждата, че тази нравственост, воля за действие и съпричастност към другите режисьорът успява да придаде и на младите хора - свои студенти, и на зрителите...
Автор: Иванка Денева
18.01.2007 г. 01:38
Посетено: 449
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/3354-bili-lazhetsat-ot-k-uotaurhauz-na-slivenska-stsena