"Notre Dame de Sion" в Русе събра Езикови гимназии по програма „Иновации в действие“

Тръгваме към Малката Виена рано сутринта във вторник.

Поводът е мобилност по Национална програма „Иновации в действие“. Поканата е от АЕГ „Гео Милев“- Русе, училището, което се помещава в бившия Френски девически колеж с пансион „Notre Dame de Sion“. Заедно с нас на гости на русенци е още едно училище – Първа езикова гимназия – Варна. От ЕГ „Гео Милев“ – Добрич екипът е подбран по любопитен начин, учителите са с различни специалности, интереси и подход: директорът Миглена Василева (английски език), Севдалина Венкова (биология), Мария Кирилова (информатика и технологии), Павлина Станкова (английски език), Дияна Боева (български език и литература). Ученическият екип е от Християн Димитров (11. а) и Иван Друмев (11. б)

Русе ни посреща с усилно и тежко време. Влагата от Дунава сякаш се превръща в мараня. Знам обаче, че тук се диша, че тук е Европа: консулствата на множество авторитетни европейски страни са запазени и след Освобождението, когато Русе е най-модерният град в Княжество България. Русенци започват да пътуват с параходи до Виена, изпращат децата си да учат там, както и в други градове като Грац и Будапеща. Немският език все по-често е звучал по улиците на града, наред с български, турски, иврит, френски и др.

Английската в Русе е насред Парка на младежта, преминаваме под сенките му. Пред нас направо изниква сградата на училището (паметник на културата), построена през 1908 г. от италианския архитект Мариано Пернигони. Посрещат ни топло, още от входа. Дезинфекцираме ръцете си, слагаме маските си, и наблюдаваме високите тавани, френските прозорци, запазената мозайка на един от етажите… атмосферата. Това място крие свои истории: при завършване на гимназията ученичките са полагали задължителен зрелостен изпит по всички дисциплини. Имали са същите права като учениците от държавните училища, а полученият сертификат им давал възможност да продължат образованието си в България и във Франция.

АЕГ „Гео Милев“ – Русе е основана през 1963 г. Гимназията е асоцииран член към Глобалната училищна мрежа на ЮНЕСКО. С решение на Министерски съвет на България от 2017 г., училището получава статус на „иновативно училище“.

Директорът г-жа Янакиева ни въвежда в света на идеите, които реализира съвместно със своя екип, говори за трудностите им, за възможностите едно училище като тяхното да се утвърждава в конкурентен град като Русе. Слушаме и черпим опит. Английската в Русе е изключително отворена към бизнеса, към новостите, интересните хора, към мобилностите. Изграждат свой STEM-център на целия последен трети етаж. Разбираме, че са въвели специалността „Компютърна анимация“, изучават предприемачество с помощта на Русенския университет. За всички ни е ясно, че проблемите на Езиковите в последните години са едни и същи: да доказват, че са мобилни, че изпреварват времето си. Другото е ясно: при нас са най-добрите, артистичните и интересни ученици!

Директорът на Езиковата в Добрич, г-жа Василева, разказва за шанса и трудността да ръководи гимназия с традиции, на която ѝ предстои да извърви своя път, запазвайки ценното от миналото, но и развивайки досегашните постижения в по-модерно и добро образование.

Харесва ми да презентирам с единадесетокласници, просто съм свикнала със Симона К., Иван, Гергана, Яна, Адриана, Неда, Християн и кой ли още не. Този път с нас са Иван и Християн. Излизам с Иван. В заседателната зала са колеги от още две Езикови, там са и учениците им. С Иван презентираме нашия проект за Георги Марков към УчИ-БАН, за кой ли път. Говорим за предразсъдъците, за историята, литературата, за промяната. Иван, както обикновено, не знае какво ще го питам, водя се от ситуацията, а той ме слуша внимателно. Следва Петя Дубарова – Адриана и Яна не успяха да дойдат, за да разкажат за първите си срещи с поезията на бургазлийката. Споменавам и мечтата за полет в „Бариерата“ на Вежинов. Завършваме с: „Там някъде в облаци, в луди лози,/ от мигли запазили дъх на сълзи, /от морския дом на соления рак,/ от някакъв стар, омагьосан син бряг…“

Очевидно ситуацията е вълнуваща за директора на I ЕГ във Варна, г-н Митев, който споделя на г-жа Василева, че Петя Дубарова е негова съученичка...

Следва Мария Кирилова от нашето училище, която разказва за своя начин да провокира учениците към роботиката, информатиката, технологиите и тяхното използване.

Въвеждащата част на гостуването ни не е досадна или проформа, както често се случва на подобен род срещи. Причината не е само една: събрани сме ученици, учители и директори, които носят онзи естествен дух, свобода и енергия, които могат да бъдат открито само в Езиковите, където и да се намират у нас.

Девизът на русенското училище е: „Винаги сред първите“. Това важи и за нашата Езикова, и за варненци. Обсъждаме, запазваме добрия тон, сред учители и ученици се усеща приятелството, но и „програмираното“ щастие да си хем сред „свои“, хем до конкуренти, с които можеш да влезеш в спор, ако се наложи. Говорим за критериите, за екипната работа, за планирането, оценките, за проектите и тяхното осъществяване. Ние се вслушваме в опита на русенци и варненци.

Следва най-интересното: учениците се разделят на отбори, които са смесени, от трите училища, ще трябва да се справят с Проектно ориентирано учебно предизвикателство. Получават бонус, ако презентират на английски. Християн и Иван са в немски паралелки, но се вписват отлично в отборите си. Темата е ПАРКЪТ. Възможните варианти на продукта са: постери/ плакати, пъзели, макети, инсталации, викторина, състезание… Преплитат се историята, литературата, театърът, биологията, химията, изобретяването...

…

Тръгваме си. Неволно си спомням думите на писателя Елиас Канети в своя книга за Русе: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се беше случило в Русчук“.