Един различен прочит на „Помилването в наказателното право и в практиката на държавния глава” от доц. д-р Ива Пушкарова на премиерата на изданието

Макар институтът на помилването да е познат на наказателното ни право от повече от 100 години, то остава слабо изследвано, а конкретни случаи от практиката никога не са били анализирани.

На 26 октомври 2020 г. в хотел „Балкан” бе представено приносното издание на „Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ от доц. д-р Ива Пушкарова –  първото издание, което в систематизиран вид прави детайлен анализ на случаите на помилване след 1945 г.

„Аз съм един от първите читатели на тази книга. Ако въобще имам някакъв принос, той се състои в оценката ми за нея. Ива е може би най-младият учен с толкова приносен труд.”, заяви самият Борис Велчев, който също е работил по темата, и добави, че книгата на доц. Пушкарова може успешно да бъде защитена и като втора докторска дисертация, както и, че тя е първата, която описва изцяло всички аспекти на помилването и съчетава теория с практически опит.

Самата Ива Пушкарова сподели, че в практиката си много рядко е срещала зли хора. Напротив, „Молителите са общност, чиято социална ценност не се осъзнава. Тези хора, обитаващи сянката на обществената съвест, са носители на дълбоко човешки опит и нравственост, какъвто останалите членове на обществото нямат. Той е безценен източник на знание за човека, без което човечността не е възможна.” ,,Техният стремеж за завръщане обратно в обществото, което юристите наричаме поправяне, е изстрадано потвърждение на предимствата на непрестъпния начин на живот и на ценностите, по които обществото е устроено. Техният опит показва на нас, че тези ценности нямат алтернатива“. Затова книгата е посветена на тях.

„Работата ми върху помилването ме научи на смирение”, каза още тя и благодари на всички присъстващи за подкрепата, която са ѝ оказали през годините.

В „Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ бившият председател на Комисията по помилването разглежда подробно основните характеристики на помилването, различните видове помилване и техните основания, ограничения и приложно поле и го разграничава от други правни институти. Това е и първата цялостна типология на решените случаи на помилване.

 Със знания от различни хуманитарни науки е изградена единна система от критерии и подходи за преценка на приложимостта и вида на помилването, разрешаване на конкуренцията му с институти на наказателното, процесуалното и наказателноизпълнителното право и определяне на най-справедливото измежду алтернативни правни решения в сложни и необичайни житейски ситуации. Особено интересен и приносен е анализът на практиката на Комисията по помилването и излагане и систематизиране на всички случаи, които тя е разгледала.

Изследването на доц. д-р Пушкарова е подробно и достъпно четиво, подходящо за практикуващи юристи и студенти по право, но и за специалисти от други хуманитарни области, от законодателната и изпълнителната власт, наказателно изпълнителните органи, закрилни институции и широк спектър експерти, ангажирани с решаване на казуси, свързани с налагане на наказание.

Ива Пушкарова е завършила право (и история като втора специалност) в СУ ,,Св. Климент Охридски” през 2002 г. Специализирала е английско и европейско право в Университета в Кеймбридж (2002). От 2007 г. постъпва в СУ като асистент към Катедрата по наказателноправни науки, където през 2009 г. защитава докторска дисертация, а от 2011 г. е главен асистент. От 2011 г. преподава наказателно право в Академията на МВР, където е доцент от 2012 г. От май 2011 г. ръководи изследователски център Фондация за развитие на правосъдието, специализиран в мултидисциплинарни изследвания по правни проблеми. От 2018 г. е постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието, където води курсове по наказателноправни аспекти на домашното насилие и индивидуализация на тежките наказания.

След 2005 г. Пушкарова е експерт по проблеми на наказателното право и правата на човека към Съвета на Европа, Европейската комисия, Световната банка и др. и специализира в изготвянето на цялостни експертизи на ефективността на законодателството и правните реформи. От март 2003 г. до май 2011 г. е изпълнителен директор на Съюза на съдиите. От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към Президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика (делото ,,Харакчиев и Толумов с/у България“, ,,А. Събев с/у България“ и др.). Научен редактор и член на редакционната колегия на сп. „Теза“ (2011–2015).

Автор е на Концепцията за държавна наказателна политика за 2009–2010 г., на Концепцията за нов Наказателен кодекс (2009 г.) и на Концепцията за държавната политика в областта на правосъдието за детето (2011 г.), както и член на Работната група по изработване на проект за нов Наказателен кодекс към Министъра на правосъдието (2009–2012 г). През 2018–2019 г. разработва първата цялостна оценка на ефективността на наказателното законодателство след 1950 г. по възлагане от Министъра на правосъдието.

Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ „Св. Климент Охридски”.

„Поправените извършители на престъпление са социално богатство. Личният им път е изстрадано потвърждение на ценностите, по които обществото е устроено, и на предимствата на непрестъпния живот. Тяхното поправяне е обществена победа, която би било чудесно да бъде посрещана с признание и доверие в свят без рецидивна престъпност.”

Ива Пушкарова