Вечер на чешката и словашката литература

Посланикът на Република Словакия у нас Н. Пр. Мануел Корчек бе един от участниците във вечерта на чешката и словашката литература, която се проведе в Чешкия център в София. Снимка: Иво Чупетловски

На 17 юни в Чешкия център в София се проведе поредната литературна проява от цикъла „Вечери на терасата”. В унисон с изискванията за предпазване от епидемията от коронавирус, на открито и на безопасно разстояние между присъстващите в Чешкия център се събраха почитатели на класическата, модерната и съвременната чешка и словашка поезия. Проектът е по случай 100-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България, Чехия и Словакия. Преведените на български стихове от тези два езика бяха изпълнени от актрисата Мария Силвестър. Почетен гост на събитието бе посланикът на Словашката република у нас Н. Пр. Мануел Корчек, който откри събитието, рецитирайки на родния си език откъси от поемата  „Марина” на големия словашки поет романтик Андрей Сладкович. От чешка страна бе представен чешкия романтик Карел Хинек Маха (прочетени в оригинал от Ева Коваржова). Във вечерта взе участие и преводачът от словашки език Асен Милчев, който прочете избрани стихове от световноизвестния словашки сюрреалист Алберт Маренчин.

Домакин на срещата бе сътрудничката по литература и образование към Чешкия център, известната българска поетеса и преводачка Димана Иванова.  А за доброто настроение на публиката се грижеше младият цигулар Константин Кучев.

Кратки творчески биографии на чешките и словашките поети, които бяха представени на тази литературна вечер:

Словашкият поет-романтик Андрей Сладкович (1820-1872) (името му е псевдоним на Ондрей Браксаторис), автор на поемите - „Разговори в семейството на Душан” (1944), „Марина” - връх на словашкия романтизъм (1846), „Детван” (1853), „Милица” (1858), „Граф Микулаш Зрински в Сигота” (1866). Пише патриотична (за борбата на славянските народи срещу турците) и интимна лирика, черпи от фолклора. Отнася се с голямо уважение към творчеството на Пушкин, посвещава му стихотворение. Освен него превежда Волтер, Расин, Гьоте. Протестантски проповедник (ръкоположен - 1847). От 1856 до смъртта си служи като пастор в Радван (днес част от град Банска Бистрица). Цялата нова словашка поезия вижда в него свой учител.

Карел Маха (1810, Прага - 1836, Литомержице) е чешки поет-романтик, писател, основоположник на чешкия романтизъм. Поемата му „Май”, публикувана през 1836 г., е отхвърлена от съвременниците му като несъответстваща  на тогавашните морални норми. Тъй като не е приета от издателите, тя е отпечатана с пари на автора. В днешно време се смята за класическо произведение на чешката романтична лирика. Освен на чешки пише и на немски и латински.  Стиховете му съдържат сонети и лирикоепични композиции. В прозата му основно място заемат исторически теми. Най-мащабното му произдведение е романът „Цигани”, над който Маха работи до декември 1835 г., но произведението не преминава през цензурата и  излиза за първи път едва през 1857 г. Маха води също така литературно списание, дневник и пише писма. Именно тези източници дават достоверни сведения за живота на поета.

Антонин Сова (1864 г., Паков, Южна Чехия - 1928 г., Паков) е чешки поет и белетрист.  Ранната му поезия е символистична и импресионистична. Той е един от най-ярките представители на чешката литература, творчеството на които е създадено в духа на импресионизма. По-късно пише и пейзажна лирика, посветена на родната чешка природа, социално-критични и патриотични произведения. Автор и на два романа и историческа новела за селския живот през XVIII в., както и на книги за деца. Смелата мисъл, красотата на свободния стих, необикновената изразителност на художествените образи и великолепието на метафорите са най-добрата част от творчеството на Антонина Сова и са източник за вдъхновение на читателите от всички възрасти.

Иван Краско (1876 -1958), чието гражданско име е Ян Бото, е голям словашки поет, прозаик и преводач, виден представител на литературния модернизъм. По професия е инженер химик. Между другото е бил чехословашки политик, депутат и сенатор в Народното събрание. Произведенията му се придържат  към основополагащите ценности в словашката поезия. Посвещава творчеството си на проблемите на социалната несправедливост, поунгарчването, заробването на словашкия народ, пасивността на младото поколение… Повлиява се от френския символизъм, който по негово време се разпространява из цяла Европа. Днес неговото име носи националната награда за литературен дебют за автори до 35 години в Словакия.   

Витезслав Незвал (1900 г., с. Бискоупки, Южна Моравия – 1958 г., Прага) е световноизвестен чешки поет, писател и преводач, един от лидерите на чешкия литературен авангард, съосновател на поетизма, водеща фигура на чешкия сюрреализъм, журналист, художник и музикант. Написал е деветдесет оригинални произведения (поезия, проза, драми, монографии), преводач на Рембо, Пушкин, Елюар, Хайне, Маларме, Бодлер, По. Наред с това през 20-те и 30-те години в творчеството му се наблюдава стремеж към реалистично изкуство и преодоляване на „чистата поезия” и сюрреализма. За негови произведения от 30-те години са характерни възпяването на родния край, протеста срещу буржоазния строй и фашистката опасност, както и надеждата за революция. Публикува сборник с патриотична лирика (1939), сатиричната поема. Общественик, активен участник в културния живот на Чехословакия.

Алберт Маренчин (1922 г.,  Бистре над Топльоу – 2019 г., Братислава). Учил е право, философия, медицина, завършва словашка и френска филология в Братислава, учи в Сорбоната и посещава филмовата школа IDEC в Париж. Редактор в словашката информационна агенция, в емисиите за Чехословакия на френското радио в Париж и в популярния в. "Народна оброда". Участник в Словашкото национално въстание през 1944 г. Драматург и сценарист в държавното филмопроизводство (1949-1972). Активен участник в процесите по възникване на новата чехословашка вълна. След окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор през 1968 г. е уволнен от работа и изключен от всички творчески съюзи. До ноември 1989 г. работи в словашката национална галерия. Освен филмови сценарии и драматургични разработки пише стихове, есета, превежда, рисува сюрреалистични колажи. Носител е на множество словашки и чуждестранни награди. Автор на филмовия роман "Предна стража" (1950), "Мигът на истината" (стихове, 1972), "L instant de la verite" (Бордо, 1977), "Никога" (1984), "Завръщания в Муран" (1987), монографията за Юлиус Якоби "Кошицкият пустинник", "Моите срещи с някои забележителни личности" (1993), "Което не влезе в историята" (мемоари, 2012). Преводаческата му дейност включва литературни творби от Епщайн, Мусинак, Алфред Жари, Кокто, Валери и Камю, а също така и филмови сценарии на Гати, Годар, Ресне и Трюфо. Забележителна е и дейността му на художник - колажи и илюстрации на книги. Членувал е в групата на сюрреалистите в Чехословакия и в "Патифизическата колегия" в Париж.

Владимир Криванек (1951) е чешки поет, литературен историк и критик, научен работник в Института по чешка литература към Чешката академия на науките в Прага, университетски преподавател. Председател е на гражданското сдружение „Литература”, пропагандиращо чешката литература. През 1990-2005 г. изнася лекции по история на чешката литература през XX век, като заедно с това през 2001-2004 работи и в частната Литературна академия в Прага (литературна теория и критика, семинари по творческо писане). От 2006 г. преподава чешка литература на XIX век и води семинар в Техническия университет в Либерец. Издал е  пет монографии и шест поетични стихосбирки.   

 Милан Руфус (1928 г., Заважна Поруба –  2009 г., Братислава) е известен словашки поет, есеист, детски писател, академик. Завършва Факултета по изкуства в Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава – специалност Словашки език и литература и история. В периода 1952-1989 година е преподавател в Университета в Братислава по история на словашката и чешка литература. В периода 1971-1972 година преподава в Университета в Неапол. Автор е на редица стихосбирки: Когато дозреем”, „Момче”, „Момчето рисува дъга”, „В ничия земя”, „Камбани”, „Трапеза на бедните”, „Устата ми е пълна с твоите устни”, „Просто и трудно”, „Късен автопортрет”, „Прочит на съдбата“; Детски книги: „Молитвички”, „Нови молитвички”, „Книга с приказки”, „Съботни вечери” и др.Автор е на книгите“Човек, време и творба”, „Четири послания към хората”, „За литературата”, „Стари и нови послания”. Превел е творби на Есенин, Лермонтов, Пушкин, Ибсен, Сайферт, Хрубин, Марти.

Виера Прокешова (1957-2008) е словашка българистка, преводачка, поетеса и есеистка. Завършва словашка и българска филология във Философския факултет на Братиславския университет „Ян Амос Коменски“  (1960). Една година работи като лектор по драматургия в кукления театър в Нитра (1981-1982). След това е редактор в издателство „Словашки писател“ в Братислава. Освен с редакторска работа, се занимава още и с преводи на поезия. От 2000 г. работи в Института по световна литература към Словашката академия на науките. Издава стихосбирките „Чужди“ (1984), „Слънчоглед“ (1988), „Верижка“ (1992), „Кожа“ (1998), „Игла“ (2005), „Ванилия“ (2007). Автор е на текстовете от мюзикъла „Мери Стюарт“ (1995).Тя е преводач на текстове на Димитър Стефанов и Вътьо Раковски.

Лудмила Кроужилова – поетеса, преводачка и преподавателка по чешки език. Работила от 1970 до 2010 като лектор по чешки език в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на учебници и други учебни помагала по чешки и български език, както и на речници. И на няколко стихосбирки българска поезия. Тя е един от преводачите в „Антология на съвременната българска поезия”.