8 сезона в музика

Вечерта на 14-ти февруари многобройната публика в концертна зала България бе пренесена в обещания от КВАРТО музикантите свят на сезони, сезоните на любовта. Събитието, в което се превърна този техен проект, незаслужено мина някак без отзвук, а именно то заслужаваше да Ви разкажем за него.

Публиката, запълваща цялата зала, включително и първи, и втори балкон, наред с ложите, се наслади на едно истинско емоционално пътешествие през вековете и на един своеобразен мост между различните сезони и свързаните с тях съпреживявания на хората, датиращи от векове.

Концертът започна с безкрайно обичания от публиката цикъл "Годишните времена" на Антонио Вивалди. Няма човек, който да не е чувал тази музика и да не е бил покорен от нейната бляскава красота и силни послания. Но... Има огромно значение не само произведението, а и това кой го изпълнява. Солистът и създател на световноизвестния български КВАРТО Квартет, Иван Пенчев покори сцената на Зала "България" със замаха на виртуоз, който отлично съзнава предизвикателството, което поставя сам на себе си - да изпълни два изключителни по своята трудност солови концерта за цигулка, в една вечер и почти на един дъх. Това бе и усещането, с което остана публиката в залата. Всички присъстващи съпреживяха неговата завладяваща интерпретация на "Годишните времена" със затаен дъх. Много са солистите, които възприемат за свое амплоа музиката на Вивалди, но на малцина се отдава да придадат толкова разноцветна палитра от контрастни емоции и състояния с толкова експлозивност и замах, без нито за момент да изгубят контрол над себе си, или да изчерпят набързо своя заряд. Иван Пенчев съумя за пореден път да развълнува, да покори сърцата, а между отделните части на концерта се чуваха, макар и не по протокол за концертната зала, несдържани аплодисменти.

Съставът на КВАРТО бе разширен и на сцената свиреха с изострено внимание към музикалните детайли и към задачата да следват екстремния солист Стефан Врачев на чембало, Емилия Цекова, Светлана Станчева и Росен Иванов на цигулка, Татяна Тодорова на виола, Димитър Тенчев на виолончело и Калина Андреева на контрабас. Изключително тежката задача на втори солист и концертмайстор на камерния състав бе поверена на Евгени Николов - цигулка. Задача, с която той се справи блестящо и с отличителна колегиална съвест спрямо сложността на музикалното предизвикателство.

Втората част от вечерта продължи, без пауза, докато още траеха аплаузите за експлозивната трактовка на Вивалди. Внезапно публиката бе пренесена в нов свят, този на извънредно талантливия български композитор Георги Андреев. Още началото прикова вниманието и на по-разсеяните слушатели с напрегната хармония и отривист щрих, градиращ и в динамическо отношение. Българските метроритми и темите, съпътстващи традиционни празници и обреди, изостриха вниманието на публиката до краен предел. Звучаха за първи път в света български годишни времена, под името "Сезони и ритуали". Зимата бе представена чрез виждането на композитора за народния празник „Игнажден“, от който според поверията започват мъките на Богородица, продължили до Рождество Христово. Насладихме се на изключително уверено сценично присъствие на целия състав, както и на брилянтно поднесена каденца на солиращата цигулка, която, въпреки замаха на творците, никога не бе заглушена, а всяка тема бе кристално чута, дори в самия край на огромната зала.

Отново, както и при Годишните времена на Вивалди, се чуха аплодисменти след всяка част на произведението, които композиторът приемаше със закачлива усмивка от ложите на първи балкон. Имаше едно нетърпение в тези аплаузи, едно едва сдържано изчакване за паузата преди да бъде засвидетелствана една огромна подкрепа и екзалтация от публиката.            

Втората част, „Цветница“, бе бляскава и нежна, бърза като внезапно настъпващата пролет, която е нетърпелива да изпълни сърцата с радост и любов.

"Жътва" е името на частта, представяща лятото. Чу се нежна, лирична тема, която препрати всички в спомени за знойни лета, поля, обвити в лятна мараня и в чиста радост от битието.

Един стихиен, макар и триумфално мажорен "Гроздобер" представи есента с нейната характерна щедрост и веселие. Поредна, спираща дъха каденца на Иван Пенчев, който се бе трудил с невероятен замах час и двадесет минути на голямата сцена на Зала "България", заключителни акорди, изпълнени в перфектна симбиоза въпреки изключително сложната метроритмика на произведението и залата избухна в аплаузи. Надали имаше българин, който да не се почувства горд от това, че съпреживява този исторически миг, написването на българските годишни времена и присъствието на чаровния любимец на публиката, композитора Георги Андреев.

Реверанс към композитора, солиста и артистите за  този изключителен концерт, който изписа усмивки по лицата на хората в празничната вечер.

Междувременно, дъждът навън бе спрял, вероятно запленен и той от бавно настъпващата пролет в сърцата на съпреживелите този музикален празник.