Скокът в открития Космос на Людмил Ангелов

Аплодисменти за Маестро Людмил Ангелов, диригента Владимир Кираджиев и Софийската филхармония. Сн. Василка Балевска

Изкуствата. Тях Господ ни ги е дал, за да служат за пристани за изтерзаните ни души. А виртуозните изпълнители, те са вълшебниците, които презареждат уморените ни крила за нови вдъхновяващи полети!...

Това съм написал точно преди една година. И днес не бих могъл да намеря по-подходящи думи за Людмил Ангелов след концерта му на 16 януари със Софийската филхармония и гост-диригента Владимир Кираджиев.

Програмата от две части включваше Симфония No 5 от Антонин Дворжак и смятаният до неотдавна за изгубен Концерт за пиано Оп. 3 в си минор от Мориц Мошковски. Съдбата на считания за немец, но роден във Вроцлав в еврейско семейство композитор е идеален пример за римската сентенция Sic transit gloria mundi. От тачен композитор и уважаван изпълнител на цигулка и пиано през втората половина на XIX век, който е ценен от самия Лист, през миналия век той изпада в забвение, а изпълненият сега негов концерт се смята за изчезнал в продължение на близо 140 години. Открит е благодарение на усилията и настойчивостта на Людмил Ангелов през 2011 г. Оттогава прочутият ни пианист, все още единствен изпълнител на творбата, я представя на различни сцени с огромен успех. На повечето места - заедно с диригента Владимир Кираджиев, с когото осъществяват реконструкцията на концерта и го записват с BBC Scottish Orchestra за фирмата "Хиперион". Това е вторият запис на произведението изобщо (първият е с Балтийската филхармония в Гданск). Световната му премиера е в родината на Мошковски на 9 януари 2014 г. - във Варшава.

Запознати твърдят, че това е третото изпълнение на концерта от Маестро Ангелов у нас - след Русе и София с Русенската филхармония. Нетипичен като конструкция - състоящ се от четири части с общо времетраене 50 минути, Първият клавирен концерт на талантливия автор е и необичайно красив, и изключително сложен за интерпретация. Той изисква не само виртуозно владеене на инструмента, но и постигане на несекващ синхрон с динамичната и равнопоставена оркестрова част. С тази творба Людмил Ангелов затвърждава по категоричен начин образа си на визионер в музиката, чийто единствен критерий за успех е съвършенството. Той не престава да предизвиква самия себе си дори след като вече е широко припознат като брилянтен интерпретатор на Шопен. Клавирният концерт на Мошковски поставя изключителни изисквания в трактовката си, които Людмил Ангелов постига с удивителна лекота.

Щастливи сме, че сме съвременници на един съвършен музикант, който постоянно залага жалони за бъдещето. Неговото желание е своеобразният "Свещен Граал" - съживеният от него клавирен концерт на Мошковски - да влезе в репертоара и на други негови колеги - пианисти. Което - ни повече, ни по-малко е равнозначно на скок в открития Космос, какъвто би бил възможен единствено със състави от класата на Софийската филхармония и с диригенти като живеещият в Австрия наш сънародник Владимир Кираджиев. Останалото е утопия!

Димитър Сотиров - Личен блог във Facebook