Русенската опера почете достойно Николай Гяуров

По впечатляващ начин, на софийска сцена, Държавна опера Русе вмести трети юбилей между собствените два - 100 години оперно дело и 70 години от официалното откриване на институцията в града на Дунава. С Галаконцерт на басите в края на ноември и рецитал - първо гостуване у нас на знаменития баритон Лео Нучи в началото на декември Русенската опера почете подобаващо 90-годишнината от рождението на един прочут българин, знаково име за световната опера - Николай Гяуров. За отбелязване е, че изключителният ни бас нито е роден, нито е свързал забележителната си кариера с този град. Затова пък именитият му следовник Орлин Анастасов е от Русе и не пропуска възможността да подкрепи операта в родния си град. От първия до последния миг на Галаспектакъла на басите си личеше, че той е в основата на това необикновено събитие. Изключителни участници, прецизно подбрана програма с видеооткъси, които възкресиха големия Николай Гяуров по различни световни сцени и в спомените на прочути негови съвременници като Гена Димитрова и Христина Ангелакова. Найо Тицин беше положил големи усилия, за да подбере откъси от 15 заглавия от фонда на БНТ специално за Галаспектакъла. Към парченцата история в образи прибави свои спомени и дъщерята на Гяуров, Елена - специален гост на вечерта. Тя сподели какво е било усещането да седиш в скута на човек, когото другите приемат едва ли не като божество на сцената...

В по две-три арии, дуети и терцети, имахме възможността да чуем за първи път у нас интересни и с отлична кариера изпълнители - италианецът Джакомо Престиа, испанецът Симон Орфила и роденият във Венецуела Ернесто Морильо. Първият от тях е предпочитано име от Рикардо Мути, Зубин Мета и Антонио Папано. Партнирал е на Лучано Павароти, Даниела Деси и Лео Нучи. Орфила е ученик на легендата Алфредо Краус и гастролира в продукции на най-големите оперни театри. Морильо дойде в София с престижа на най-големите театри, в които е пял. Сред тях са Арена ди Верона и Театро "Колон". Всеки от гост-солистите допринесе с чудесните си интерпретации за общата атмосфера на празничност на гала концерта. Поради непредвидени обстоятелства не успяха да присъстват добре познатите на софийската публика Паата Бурчуладзе и Роберто Скандюци и неособено популярния у нас поляк Рафал Сивек. Което по никакъв начин не принизи събитието, най-вече заради високото ниво на всеки от останалите участници. Отлични впечатления като вокална мощ, но и като артистизъм остави гостуващият за първи път у нас Олег Диденко. Възпитаник на Академията за хорово дирижиране в Москва, руският изпълнител специализира оперно и симфонично дирижиране в Московската държавна консерватория "Чайковски" преди да се отдаде на пеенето.

За отбелязване е стабилното и безкомпромисно представяне на българските участници в галата - домакинът и водещ на вечерта Орлин Анастасов и колегите му баси Петър Бучков и Димитър Станчев. В незабравимия финален терцет от "Дон Жуан" на Моцарт всеки от тях разкри много интересни щрихи от високата си класа. Специално внимание заслужават изпълненията на ветерана Станчев в дуета му като Великия инквизитор с Джакомо Престиа (Филип II), и на арията на Алвизе от "Джоконда" на Понкиели. Когато се удивляваме на изумителните качества на големи световни имена, нека не забравяме, че в афиша на Софийската опера в различни заглавия за щастие присъства името на Димитър Станчев, който принадлежи към същото поколение "златни" гласове не само възрастово, но и като вокално и интерпретаторско майсторство. Станчев е поредният голям артист от българската оперна школа, който не получава в пълна степен признанието, което несъмнено заслужава! Няма да забравя изумлението, изписано върху лицето на Скандюци след участието на двамата в "Дон Карлос" в Софийската опера преди няколко години когато научи възрастта на Димитър Станчев. Големият италиански бас действително бе изумен как 30 години след съвместната им изява в същите партии в Римската опера гласът на българина не е мръднал!

Съществена роля за успеха на Галавечерта на басите имаше и силното представяне на Русенската филхармония под диригентството на Йордан Камджалов. Той впечатли с изискания звук и ненатрапчивото присъствие на оркестъра, с което подчерта ролята на солистите, особено в ансамбловите части.

Световният баритон Лео Нучи, който е пял в съпровод на най-добрите оркестри по цял свят също по много начини отбеляза задоволството си от музицирането на русенските филхармоници няколко вечери по-късно. Под палката на Маестро Джорджо Крочи звукът на състава бе мек като кадифе, което сякаш се разстилаше над цялата зала по особено елегантен начин. Задължително за концерт като този на Лео Нучи, който пя без микрофони в неакустичната Зала 3 на НДК!

Грешат онези, които са отписали прочутия италиански баритон от "голямата игра" в света на операта днес, макар че неотдавна самият той обяви оттеглянето си от сцената. Нучи изпълни в София програма от опери на Верди, достатъчно сложна и изискваща най-високи качества, която в пълнота разкри богатството на неговия талант и зрялост. Нучи демонстрира завидни плътност, цвят и мекота в целия регистър, безкомпромисни височини и стабилна среда. Накратко, за по-малко от два часа Лео Нучи демонстрира цял университет по вокално и артистично майсторство. Неслучайно залата бе пълна с наши оперни изпълнители в кариера. Именно те изразяваха най-шумно удовлетворението си от представянето на Нучи с викове "Браво!" и "Брави!" след дуетите му с чудесното младо сопрано от Италия Анастасия Бартоли. Дъщеря на прочутата Чечилия Газдия, тя разкри качества и потенциал на бъдещ голям артист.

Кулминацията настъпи по време на бисовете, когато Лео Нучи се изяви в пълния си блясък като Риголето. Неслучайно той "мъкне на гърба си", както ми разказа, тази знакова своя роля вече половин столетие! Заключителната неаполитанска канцонета знаменитият баритон изпя заедно със свои български колеги, които подкани с жест да се присъединят към него. Логично, след финала се озова най-напред в техните прегръдки. Сред първите бяха големият във всеки смисъл на думата баритон Кирил Манолов и тенорите Бойко Цветанов и Росен Ненчев, който дни преди това пя с Хосе Карерас на прощалния му концерт в Атина.

Огромно "Браво!" за Държавна опера Русе и нейния директор Иван Кюркчиев, които доведоха за първи път в България няколко първокласни баси и легендарния баритон! Самият Нучи нямаше обяснение защо се е получило така едва сега да дебютира на българска сцена. "Не знам защо не съм бил досега тук", сподели той и изрази огромната си радост, че е дошъл, за да пее в Родината на Гяуров, Райна Кабаиванска и Гена Димитрова. Всички, които имахме привилегията да го чуем наживо, си пожелахме едно и също - отново да ни споходи подобно щастие. Дано!

Димитър Сотиров - Личен блог във Facebook