Премиерата „Чекмо“ от Момчил Николов – когато герой и реален персонаж се срещнат на сцената

Вечерта на 27 ноември 2019 г. със сигурност не беше спокойна. Едно лудо приключение започна своя път.

На пазара вече може да бъде открит най-лудият роман за свободата, на който сте попадали: „Чекмо“ от автора на „Последната територия“, „Hash Oil”, „Кръглата риба“ – Момчил Николов! И неговият път започна с щуро осемдесетарско парти в  бар „Петък” (ул. „Генерал Йосиф Гурко” 21)!

Легендарният за този период DJ VaGro (Васил Громков) „подгря” атмосферата, а талантливият актьор Георги Гоцин („Записките на един луд”, „Каръци“, „Стъпки в пясъка”, „Под прикритие“, „Дървото на живота“, „Парче Земя“, „Стената“) направи събралите се около 100 души част от едно от първите приключения на главния герой на книгата – Чекмо!

Малко след това на сцената зам.-главният редактор и отговорен редактор на книгата Христо Блажев и пиарът на издателство „Сиела” Темз Арабаджиева поканиха Момчил Николов, за да разкаже малко повече какво го е вдъхновило в създаването на това  неспирно приключение от края на Народна република България и началото на Прехода, което обхваща цялото земно кълбо.

„Повечето истории в книгата са създадени „по действителен случай”, вдъхновени от разказите на Чекмо, с когото се познаваме от поне 15 години. Интересните истории се случват на тези, които могат да ги разказват”, сподели авторът.

Неочаквано за публиката и за самия него към разговора се присъедини и реалният персонаж, вдъхновил историята, който за малко не успя да „обере” всички в заведението, надигравайки ги в прословутата игра с клечки.

В края на вечерта писателят и главен редактор на издателството Захари Карабашлиев се обърна към Момчил Николов с думите: „Иска ми се аз да бях написал тази книга.”

„Чекмо“ е несравнима сатира на времето преди и малко след падането на Берлинската стена в духа на „Шантарам” от Грегъри Дейвид Робъртс и на филмите на знаменития Гай Ричи („Рокенрола“, „Гепи“, „Две димящи дула“).

В невероятния свят на младия тарикат „Чекмо“ ще откриете почти истински истории, дребномафиотски и шпионски сюжети, забавен мачизъм и безмилостна сатира към едно време, което отнема всички мечти и надежди и по този начин дава свобода на немислимото.

Годините на 80-те и 90-те никога не са изглеждали толкова щуро! Момчил Николов успява да създаде литература на световно ниво, която не познава границите на въображението.

 „Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място – в музея на чекпойнт „Чарли”.

Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена.

Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна – тая, дето е във всеки човек и го кара да спира пред нея, да я заобикаля, да избира по-лесния път – там, където всички вървят, а препятствия поне на пръв поглед не се мяркат.”