Концерт-бенефис с гласове и мелодии, които помним

В отминалата седмица на Деня на християнското семейство една по-специална фамилия напомни за себе си с впечатляваща сбирка на старейшините на рода. Многобройна и гласовита, тази фамилия в историята си не се отличава твърде много от останалите - по неизбежните конфликти и съперничества, но и по моментите на сговор и разбирателство между членовете й. С оредяването на редиците й през последните години обаче тя като че става все по-единна, сплотена и толерантна помежду си. Блудните й деца, след дълги митарства по цял свят един след друг се прибраха у дома. За съжаление, част от тях и впечатляващите им постижения у нас и зад граница тънат в забрава. Може би и поради това днешните им наследници понякога ги подценяват. Винтидж вълната, която част от младите са яхнали от известно време насам, не прави поколението им кой знае колко по-уважително към предците в жанра. Мнозина от новите попълнения на звездната фамилия се държат така,

                                     сякаш всичко започва днес, от тук и от тях

Те може и да не схващат, че са забележими главно заради здравите основи, върху които стъпват още с появата си в публичното пространство. А може и да не си дават сметка, че ако не са издънки на славната фамилия, наречена Българска Естрада, сами по себе си не биха представлявали кой знае какво! Пък и надали разбират, че трудно издържат на сравнение с който и да е мохикан на родната естрада, особено в рамките на един и същ концерт. В този смисъл инак симпатичната идея на организаторите да открият концерта с млади гласове, които изпълняват песните на идолите на поколения българи, не сработи според очакванията. Интерпретациите варираха от много добри до неубедителни и оставиха впечатлението за не много стабилен мост и приемственост между поколенията в жанра, в началото наричан просто забавна и танцова музика.

Родоначалниците на прочутата и всяваща респект фамилия са старата градска песен и следвоенното време. Годините, когато на сцената излизат големите, известни и до днес български представители на стила, роден в южните щати на САЩ в началото на ХХ век и бързо завладял света - джаза. Посестримата му - естрадата, възниква малко по-късно, през 50-те, а истинският й бум навсякъде настъпва десетилетие по-късно. Вероятно това мотивира организаторите на бенефиса "Първите в естрадата" да определят

                                        периода 1953-1963 г. за начален и у нас в жанра

с толкова много и все достойни негови представители. През следващите десетилетия той преживя истински бум. Фестивалът "Златният Орфей" и наградите за много родни изпълнители от различни международни конкурси са много малка част от една славна история, която продължава, макар и не така ярко, до днес.

Най-първата сред първите от това поколение изгрява десетилетие по-рано. Тръпки ме побиват като си помисля, че Лени Вълкова пропява с "Джаз Овчаров" преди 77 години, в 1942. Тя е първата българка, пяла публично джаз. Елена, каквото е рожденото й име, тогава е само на 15. Двайсетгодишна, през 1947 г. тя е обвинена в "идеологическа диверсия" заради излъчен наживо по Радио Варна джаз концерт с нейно участие. Според Wikipedia идеята за излъчването и реализацията й са на 15-годишния по онова време Хачо Бояджиев. После идват Леа Иванова, Ирина Чмихова, Ахинора Куманова (Нора Нова), Лиана Антонова, Анжело Симеонов, Маргрет Николова, Мария Косева, Кирил Семов, Георги Кордов, Данаил Николов, Мими Николова...

92-годишната и невероятно жизнена Лени Вълкова, считана за

                                       "Кралицата на българския джаз" пее до днес

В момента тя дори записва нов компактдиск! Виталността й е удивителна, а мисълта й - бърза и ясна. С лекота си припомня имена и събития, които нищо или почти нищо не говорят на следващите поколения, включително на моето!

Като хора, изкушени от многобройните възможности на нашето време действително е трудно да си представим каква енергия и хъс, каква изобретателност и направо казано инат са били необходими на всяка от легендите, събрани на 18 ноември от БНТ и НДК по идея на "италианеца" Димитър Йосифов и по сценарий на журналиста Иван Георгиев, за да пробият и да се задържат на върха в толкова трудните, но и така харесвани жанрове - естрадата и джазът.

От малък съм си задавал въпроса защо навремето популярност придоби единствено дамският квартет "До-Ре-Ми-Фа", който изгря в началото на 70-те и не е ли имало мъжка съответка на популярната формация? Отговорът дойде по време на концерта в пълната зала 3 на НДК в лицето на двамата живи участници от мъжкия квартет "Алегро" Стефан Георчев и Кирил Кузманов. Появил се през втората половина на 1952 г., той преминава като метеор в онези бурни години през по-известните столични ресторанти и клубове, преди да отпътува задълго зад граница с невероятната Леа Иванова. Благодарение на настойчивостта на момчетата от "Алегро" името на Леа, макар и с по-дребни букви в сравнение с останалите изпълнители, започва да се появява по афишите в София от 1957 г. нататък. Двамата от квартета сега са на достолепните 90 и 91 години, а имат да разказват спомени поне за два живота!

Интересни факти и любопитни подробности за съдбите и кариерата на присъствалите осем от общо 11 имена станаха известни по време на концерта-бенефис, средствата от който са за всички тях. Към постъпленията от билети се прибавиха и сумите от продадени книги и компактдискове, които бързо се разграбиха от щанда пред залата. Поради здравословни проблеми

                           отсъстваха емблемите Ирина Чмихова и Маргрет Николова  

Прозвучаха обаче откъси от много техни хитове, не само прословутите им шлагери „Тригодишна мъка“, „Твоята китара“ и „Ропотамо“. За третата отсъстваща, Райна Денева не се каза нито дума, което е жалко като се има предвид, че от Интернет не може да се научи кой знае колко за нея, освен че е добра интерпретаторка на хитовете на Катерина Валенте и Джилиола Чинкуети. По думите на Мими Николова, на концертите в онези години репертоарът на изпълнителите се е състоял предимно от подобни чужди хитове, а не от популярните и изключително обичани днес заглавия на родните звезди. Което нерядко води до парадокси като този една песен да е изпята по време на записа й през 60-те и никога наживо впоследствие!

Замислена като песенно представяне-визитка (в стил на популярното някога радиопредаване "Гласове и мелодии, които помним") - разговор с водещия Драго Драганов и (евентуално) живо изпълнение, вечерта протече извън сценария. Доста емоции повече от очакваното отприщиха спомените за някои (Лиана Антонова), докато други (Мими Николова, Нора Нова) бяха доста по-сдържани и позитивни в разказите си. От друга страна, разбираемо е желанието на изпълнители, които от години не са в светлините на прожекторите, поне за вечер да се почувстват отново звезди, каквито те са и ще бъдат. Нещо като опит от тяхна страна да наваксат годините на неглижиране от страна на организаторите на подобен тип събития.

Открояващи се с таланта и творческото си дълголетие и заслужаващи адмирации и възхищение са артисти като Мими Николова, която е съхранила не само чара си, но и дълбокия си и богат глас. Преди около година и половина покойният Милчо Левиев отчете този изумителен факт след бенефиса на Мими по повод юбилея й и 60 години от появата й на сцена. "Като изключим терцата надолу, гласът ти не е мръднал, Мими, станал е още по-красив!" удивено сподели великият роден джазмен. Носителката на първа награда от първия „Златен Орфей“ за пореден път очарова публиката с високата класа на изпълненията си на „Замълчи, замълчи“, „Двата бряга“ и евъргрийна „Unforgettable“.

С изпълнение наживо и с неизменен чар впечатли и една от тримата специални гости на вечерта - Йорданка Христова. Превърналата се в неин химн "Песен моя, обич моя" от Йосиф Цанков прозвуча изключително модерно в силно емоционалната й интерпретация. На крака вдигна публиката и неостаряващата Грета Ганчева, която възпя любовта си към "Краля на песента" Емил Димитров и очарова дамската част от публиката с песента, която й посвети. Константин Казански внесе елегичен привкус със своята балада. Меланхолия лъхаше от френските шансони на Едит Пиаф, които Ани Пармакова изпя акапелно. Романтиката на отминалите дни струеше в спомените и изпълненията на Димитър Йосифов, който припомни златни италиански хитове като „Марина, Марина“. С изключителна топлота публиката прие появата на друга своя любимка, също специален гост на вечерта - Богдана Карадочева. Думите от прочутата й песен за добрите същества "Дано, дано, дано!" ще си повтаряме дълго след тази незабравима вечер с пожеланието подобни изяви на почит и признание към хората, отдали своя талант на песента да са по-чести, а песните им - символ за цели поколения, да не секват!

Димитър Сотиров - Личен блог във Facebook