Оброчищата – пограничните камъни на България

Голямата зала на Военния клуб в София едва побра множеството родолюбиви българи, дошли на представянето на книгата „Посланията на оброчищата“ от Зденка Тодорова - сърцатата царибродска българка, създала и ръководила дълги години Хелзинкския комитет за защита на правата и свободите на българите в бивша Югославия. Поет, журналист, общественик и телевизионен водещ, и до днес Зденка изцяло е отдадена на тази тема, въпреки че комитетът вече не функционира поради спряно финансиране под претекст, че Сърбия била направила достатъчно за българското малцинство, което е вярно само по отношение на продължаващата асимилация и дебългаризация на района чрез икономическа, социална и образователна политика, която председателят на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов безпощадно точно формулира така: „Доживотен затвор без право на помилване“.

Естествено, премиерата не беше уважена от официални лица (а и не са били канени такива!) по разбираеми „геополитически причини“, които не е нужно да изброявам, за да не отнемам ценно място.  

По-обстойно книгата бе представена от водещата на вечерта Камелия Казанджиева от Кръг "Слово", която прочете преди това стихотворението „Гирлянда от камъни“ от стихосбирката на Зденка Тодорова „Преродени души“, което е своеобразен ключ към „Посланията на оброчищата“. Затова ще си позволя да го цитирам изцяло:

ГИРЛЯНДА ОТ КАМЪНИ

С камъни и много загадки
е осеяна земята край нас.
Като ветропоказатели
те ни насочват
на Север и Юг,
на Изток и Запад,
две крачки напред,
три крачки назад
- те вечно насочват за някъде.

Никой не разкри
тайната на старите камъни,
нито кой ги е сложил тук,
нито кой ги е сложил там
– под сянката на стария дъб,
на върха на острия хълм
към който не водят
пътища.

С колко мъка
и колко болка
са напоени
нашите пътища.
И колко нещастия е видял
камъкът стар.
Каменни конници,
Каменни оброци

• те могат ли да имат
  живот!

Книгата на Зденка прави точно това: вдъхва живот на оброчните камъни, защото тя се е постарала успешно да ги разбере „изнутра“, както я посъветвал един дядо от Царибродско.

В продължение на 30 години Зденка Тодорова проучва темата, прочита стотици статии, книги и сборници, изминава стотици километри, голяма част от тях пеша, за да стигне до поредното оброчище и миросано дърво из целия Северозапад – както откъм сръбска, така и от наша страна, т.е. по местата, където, както се изрази един жител на Мездра, „оброците представляват всъщност същинските погранични камъни на България“, щом се срещат чак в Албания;тема, по която малцина са писали „изнутра“ – т.е. от „гледна точка на предистория, традиция, промяна или устойчивост“, като Йордан Захариев, Димитър Маринов, Христо Вакарелски.  

В представянето на книгата много професионално, компетентно и премерено се включиха етнографи, историци, фолклористи като Татяна Ярулина, Иво Андровски, Лозинка Йорданова, издателят Асен Асенов, както и Григор Марков, Антоанета Запрянова, Петър Велчев - председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. На авторката бяха поднесени приветствия, грамоти и поздравителни адреси от различни организации, читалища, творчески и професионални съюзи.

Вечерта премина много емоционално и вълнуващо, а накрая Зденка Тодорова раздаде стотици автографи и книгите застрашително намаляха, което в интерес на четящите българи предполага допълнителен тираж.