Участие на български хуманитаристи в два научни форума в Московския държавен университет

С категорично българско присъствие от 17 до 20 октомври премина поредното дванайсето издание на амбициозния творчески проект за изучаване на творчеството на Иво Андрич: Иво Андрич в европейски контекст. Началото е поставено през далечната 2007 година от световноизвестния лингвист – емеритус професор Бранко Тошович от Института по славистика към австрийския университет „Карл Франценз” в Грац. Неуморният австрийски професор-славист е възприел всестранното изучаване и описване на живота и творчеството на Андрич за дело на своя живот. Въпреки трудностите от организационно и финансово естество, той успява всяка година да събере и вдъхнови широк кръг учени от Балканите, Западна Европа, Русия, Китай, Турция, които да пътуват по местата, обитавани от сръбския литературен нобелист и дипломат, и да пишат и дебатират върху творчеството му. Смело може да се твърди, че – благодарение на проф. Тошович – вече се е сформирало цяло общество за изучаването на Иво Андрич (подобно на обществото на изучаване на Достоевски). Андрич се оказва изключително благодатна фигура, около която се ситуират структурални, психолингвистични, интеркултурни, социокултурни, компаративистични и пр. посоки на мислене. А в стратегията на провеждане на тези издания всяка година по същото време, т.е. около 9 октомври – рождената дата на Андрич, учени се събират по Андричевите места в различни точки на Европа и дебатират на множество езици, приети за официални по време на провеждането на симпозиумите. Особеното тук обаче е, че това са всички балкански езици, плюс руския и западните езици (немски, френски, английски). Тоест, ти трябва да говориш на родния си език и като лектор да си достатъчно дисциплиниран точно в рамките на 15 минути, достатъчно бавно, силно и ясно говорейки, да направиш така, че всички да те разберат максимално добре. Дискурсът Андрич е особено благодатно поле за смешение на езиците, а тези симпозиуми, освен целия богат научен принос в областта на лингвистиката, стилистиката и поетиката на Андричевото творчество, притежават и едно несравнимо предимство – да срещат учени, различни с езика и културата. Тези симпозиуми по своему сбъдват – всяка година за по четири дни на живо, а след това и събират в обхватни томове – Андричевата утопия за мостовете на съжителствата, за съгласието, за полиезичието на Балканите и Европа, в което е възможно да се живее.

Проектът на Бранко Тошович спокойно може да бъде наречен Андричеви срещи, тъй като разчита освен на писмената памет – и на пълноценното живо говорене за големия балкански и европейски разказвач. Съществува богат славистичен лингвистичестичен портал Gralis (http://www-gewi.uni-graz.at/gralis/projektarium/Andric/index.html.), с чието дело и поддръжка се е заел самият Тошович, подкрепен от работлив и инициативен авторски колектив, сред който блести очарователната млада изследователка Тиана Миленкович. В поредица от 11 авторитетни тома, събрали статиите по тематична логика, фиксирани ежегодно върху конкретен Андричев текст или тема вече са събрани натрупванията от симпозиумите от минали години, посветени на „Мостът на Дрина”, „Омер Латас Паша”, „Госпожицата”, „Травнишка хроника”, „На слънчевата страна”, „Знаци по пътя” и др.

Тази година Москва беше избраният от Бранко Тошович град, домакин на големия международен симпозиум. Учени от 16 страни разсъждаваха върху тема – подобаващо мащабна и всеобхватна, като милионния световен мегаполис: Холода и зимы Иво Андрича и русских лауреатов Нобелевской премии: Нобелевские криопоэтики. В няколко поредни години литературоведските изкушения за Андрич бяха дефинирани в посоките на тематологията – ако миналата година това беше „Слънчевият”, незавършен Андричев роман и темата за „луцидарността”, тази година на преден план, в унисон с очакването за Москва, бе темата за хладните светове на севера, зимата, студа, т. нар. „криопоетика”, вдъхновила руските нобелисти Бунин, Шолохов, Солженицин, Бродски, Пастернак и... Андрич.

Българското литературознание бе представено от доайена на славистиката и авторът на единственото интервю с Андрич на живо – проф. д-р Светлозар Игов (Пловдивски университет). Освен него доклади изнесоха и проф. д-р Евдокия Борисова (Шуменски университет), докт. Кадрие Джесур (Истанбулски университет), доц. д-р Мира Душкова (Русенски университет) и гл. ас. д-р Мая Ангелова-Анастасова (Великотърновски университет). В симпозиума взеха участие и литературоведи и езиковеди от Австрия, Сърбия, Русия, Гърция, Румъния, Северна Македония, Хърватска, Черна гора, Босна, Украйна, Турция и др. С живото си присъствие в залата или по скайп-връзка участниците четоха, презентираха и дебатираха три дни по темата в сърцето на Москва – във Филологическия факултет на Московския държавен университет. И въпреки значителната конферентна конкуреция в университета в октомврийските дни между 17 и 21 октомври – едновременно провеждащите се още две други международни конференции, посветени на творчеството на Пушкин и на методиката на литературното и езиковото преподаване, Филологическият факултет на МГУ „Михаил Ломоносов” се оказа достатъчно широк, многолюден и гостоприемен да събере и изслуша едновременно учени от цял свят в трите форума: пушкинисти, методисти и андричевисти.

В официалния Поточный зал № 11 симпозиумът бе открит от Бранко Тошович и Тияна Миленкович, които представиха сборника от предходната година: „Андричевата Слънчева страна”. Участниците в тазгодишния симпозиум бяха поздравени от декана на ФФ на МГУ проф. А. Липгарт и завеждащата Катедрата по славистика проф. Н. Ананиева. Заседанията продължиха по секции, като литературоведските доклади значително преобладаваха над лингвистичните. Проф. Б. Тошович изложи концепцията на темата за „криопоетиката” и употребата на „луцидеми” срещу „криолеми” (научни неологизми, изковани от самия него) в езика и стила на големия сръбски нобелист, четен в сравнителен контекст с руските нобелови поети и разказвачи. Разбира се, епитетът „нобелов” няма поетически и естетически проекции, метонимията „нобелист”, въпреки белега на литературна престижност, отдавна вече се свързва с обществено-политическия контекст и светското признание повече, отколкото с поетиката и литературноста, но в търсенето на общи допирни точки в просторния славяноезичен дискурс непрестанно се откриват продуктивни посоки. Сред първите доклади бе прелюбопитният, изпъстрен с фактология, уместни анализационни наблюдения и злободневни историко-политически забележки, текст на Светлозар Игов на тема: „Защо Тито толкова дълго отказва да приеме югославския нобелист”.

„Зимните хетеротопии в художествения свят на Андрич” очерта текстът на гл.ас. д-р Мая Ангелова-Анастасов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”), който задълба в посока на вертикалния и семиотичния прочит на Андрич. Доц. д-р Мира Душкова (РУ „А. Кънчев”) заложи на предизвикателството на сравнението: нобелиста Андрич и потенциалния, но несбъднат български „нобелов” автор и остроумен разказвач на истории Йордан Радичков („Балкански разказвачи на истории – Андрич и Радичков”). Проф. д-р Евдокия Борисова (ШУ „Еп. К Преславски”) с съавторство с докт. Кадрие Джесур (Истанбулски университет) предложиха провокативен прочит на Андрич и Бунин през темата за еротиката и женствеността в метафоричния контекст на географията на литературата, психоанализата и антропологията („Зимни жени в белетристиката на Бунин и Андрич”).

---------------------------------------------------

На следващия ден, 21 октомври, когато Андричевият симпозиум бе вече закрит, Мира Душкова, Мая Ангелова и Евдокия Борисова инициираха отделна филологическа проява: литературно-научен семинар с колеги от Кафедра Славяноведение и студенти-филолози, изучаващи Българска филология или български език като втори чужд славянски в рамките на бакалавърски и магистърски програми на факултета. В прелестно декорираната бутикова, но препълнена зала Пушкинская, студенти, докторанти и преподаватели (българисти, русисти, македонисти, сърбохърватисти и полонисти), изкушени от темата: Българската литература на границата между ХХ и ХХІ век, изслушаха и изгледаха подготвените презентации на трите български литературоведки и университетски преподавателки. Тематичното разнообразие бе съзнателно търсено, като целта бе да се очертае пъстрата тематична и събитийна палитра от съвременния български литературен живот.

Текстът на доц. д-р Мира Душкова разказа за българската мечта за литературна слава, за комплексите и копнежите ни като малка литература да се съизмерваме с големите и значимите. Тя представи имената на онези български писатели, които от 1912 година до първото десетилетие на XXI век българските институции припознават като представителни фигури за нашата литература. Академичната общност се запозна с част от мотивите за издигането на кандидатурите, научи повече за разнообразните причини, поради които наградата все още не е получена. Не бе подминат и въпросът за Елиас Канети, роден в Русе (България), но награден като автор на немскоезичната литература.

Имената на номинираните български писатели бяха поставени в по-широк литературно-исторически контекст: бе направена съпоставка колко и кои са били другите номинирани автори, кои впоследствие стават носители на наградата. Направена бе и съпоставка и на нобеловите лауреати от останалите балкански страни и на лауреатите от т.нар. социалистически лагер.

Темата, върху която говори гл. ас. д-р Мая Ангелова, проблематизира паметта за близкото минало, за литературата на НРБ, която все още не е проучена цялостно и аналитично. Представяйки своята работа върху един от ярките литературни феномени на 60-те години на ХХ век – самиздатската поредица на поета Веселин Тачев (1941–1991), Мая Ангелова открои значението, което днес има за историята на българската литература, един архив, останал невидим в условията на цензура и на държавен монопол в книгоиздаването. Изследователката сподели своя опит по съставянето, заедно с доц. Пл. Дойнов, на изданието Самиздат. 1963–1966 (изд. „Кралица Маб“, 2016), събрало на едно място текстове от осем самиздатски книги, които поетът сам изработва (съставя, преписва на пишеща машина и подвързва) за себе си и за своите връстници и приятели Йордан Трендафилов, Иван Цанев, Здравко Кисьов, Димитър Вятовски, Димитър Горсов, Менча Соколова, Владимир Попов.

Презентацията на проф. д-р Евдокия Борисова бе посветена на творчеството на най-големия български литературовед – теоретик и историк, но и публицист, есеист и критик на българската литература, непрежалимия професор Никола Георгиев, напуснал ни съвсем скоро. Неговият копнеж за еманципиране на българската литература спрямо света изглежда не по-малко амбициозен и авантюрно-родолюбив, колкото и мечтата по български Нобел – впрочем, намерение, което той преценяваше в присъщия си иронично-критически усет по-скоро като комплекс на малката литература, съизмерваща се със света. Авторката бе събрала, обобщила и визуализирала основния списък от съчиненията на Никола Георгиев – неговите книги, най-интересните статии, студии, изследвания по поетика, литературна история, компаративистика и публицистика.

Трите текста на лекторките непрестанно си подаваха реплики, очертаваха взаимовръзки, рисуваха параболи на диалога, за да зазвучи семинарът по българистика като солидна и логическа спойка пред публиката. Под ръководството на гл. ас. д-р Мария Белова, преподавателка по български език и литература в Катедрата по славяноведение, студентите от МГУ взеха участие в дебатите – в залата, а и след това, в неформална обстановка, на по чаша чай. Бяха обсъдени възможности за бъдещи контакти, осъществяване на студентско-преподавателски обмен и бъдещи научни и творчески проекти.

Москва посрещна и изпрати чуждестранните си гости – андричевисти и българисти – с необичайно есенно време и температури, нетипични за тематичната доминанта на симпозиума, посветен на „холода и зимы”. Прекрасната, цветна московска есен, позлатила Воробевые горы и водите на Москва река и Патриаршеские пруды, напомняше с топлотата си повече на края на май и предостави щедри гледки и богато вдъхновение на тези, които си позволиха разточителни разходки из проспектите, по Набережная, градините и езерата, музеите, изложбените зали и театрите на столицата. Пред погледа им бе вечната Москва, заредена с митовете и културата на противоречиви епохи, градът, зареден с атмосферата на световната музика, театър, поезия, мястото, където и европейският, и азиатският, и евроазийският, и световният културен вкус са съчетани по неповторим начин. А мащабите и качеството тук са винаги в повече от очакваното. Москва е градът, който подхранва и разбива всички стереотипи, но и в който искаш да се завърнеш отново.

Публикацията е резултат от осъществен проект № MOB-126-2P-8/ 23.05.2019 г., финансиран по програма „Мобилност“ на НФК.