Джаз и театър на премиерата на второто издание на „Ангелски езици” от Димитър Динев

 Димитър Динев – българинът, който завладя сърцата на хиляди европейски читатели – представи в София второто издание на романа „Ангелски езици” – трагикомичен портрет на България и Европа след края на Втората световна война.

Малко след 18:30 ч. на 30 октомври 2019 г. в DaDa Cultural Bar талантливите музиканти Венцислав Благоев от Фондация „Джазтет” и проф. Владимир Радулов понесоха посетителите на крилете на книгата, която въведе в немскоезичната литература т.нар. „стил Динев”.

Малко по-късно актрисата Мила Банчева, която участва и в постановката по романа – „Емигрантски рай”, проговори на ангелския език на героите му, а слънчевата поетеса Мирела Иванова и писателят, носител на Орден „Стара планина”, Владимир Зарев представиха книгата.

„По-добре никога да не пускаме отчаянието в себе си: и това ни разказва сагата на Димитър Динев, разказва ни го през героите, които устояват, през Здравка и Станой, през Али и поп Серафим, през жилавите като песове и борещи се балканци, но и през другите, заблудени във фанатизма си, смачкани от лъжата, която са отглеждали вътре в себе си, хранили са я и с душата си, и с тялото си. Разказва ни го през горещия дъх на българските исторически трусове – и имената на различните надежди, дадени на всяко новородено дете. Има защо да четем и препрочитаме „Ангелски езици“, благодарим ти, Митко!”, с тези думи Мирела Иванова се обърна към автора.

Самият Димитър Динев сподели по време на разговора с писателя и главен редактор на изд. „Сиела” Захари Карабашлиев, че за него тази вечер е силно емоционален момент. Защото рядко в България може да се случи един писател да говори с трима други с подобна обич и уважение.

Името на австрийския писател от български произход е споменавано редом с това на Илия Троянов, Капка Касабова и Мирослав Пенков. Динев се мести да живее във Виена през 1990 г. Първата му книга с разкази е „Надписът“ (Die Inschrift). Още с нейното излизане критиците започват да говорят за „стил Динев“, а името му е споменавано редом с това на Елиас Канети. Носител е  на редица литературни награди, а пиесите му се радват на голям успех на австрийска сцена.

„Ангелски езици” („Engelszungen”) (2003) е неговият първи роман, преведен на български през 2006 г. от Гергана Фъркова. Именно с него Динев печели сърцата на публиката.

 Искрен и Светльо – двама българи, избягали от родината, за да търсят щастието си навън – се срещат случайно на Виенското централно гробище, без да подозират, че съдбите им са преплетени още от раждането им. Всеки от тях е в задънена улица, останал без надежда, изгубен в своята емигрантска съдба. Последният им шанс е Миро. Миро, който има мобифон и криле и който лежи на една от най-престижните алеи на гробището. Приживе за Миро не се  е знаело много (освен че е роден в Югославия), но след смъртта му сред емигрантите във Виена той е смятан за ангел хранител; спасител, който ти помага да намериш решение на всеки проблем.

Но дали този път Миро ще проговори?

В чудния свят на Димитър Динев реални исторически събития и художествената измислица се преплитат в драматичен, смешно-тъжен и магичен разказ за съдбата на четири поколения българи, напуснали родината, за силата на личния избор, корените, границите и за самотата, която е неделима част от живота в „чужбината”.

Колоритни и противоречиви, героите на Динев оживяват на страниците на романа и правят читателя част от премеждия и перипетии – заплетено кълбо от езици и религии, от  ангелски, но едновременно с това и адски мъки.