След-и

Всички четем "Мошеник ЕООД"

След премиерата на романа от румънския писател Корнелиу Балан

Всички четем "Мошеник ЕООД"

 

Корнелиу трябва да се включи от Отава за собствената си премиера чрез конферентна връзка. Закъсняваме леко, притесняваме фактът, че обедната му почивка ще свърши.

А Денят на музиката и поезията, първи октомври, превàля. Топлата вечер си отива.

Канадецът с румънски корени ми казва, че пише, за да преодолее тъгата си по родината. Знам, че говори пред бъдещи емигранти, че много скоро повечето от младежите, събрали се във фоайето на Литературния музей „Йордан Йовков“ в гр. Добрич ще поемат по света без да пътуват нелегално във влакове за Виена и без да изпитват неволите на човека, тръгнал към Запада в края на 90-те. Това се случва с героя от „Мошеник ЕООД“, а също и със самия автор. Питат го, прастария въпрос: има ли връзка с героя си. Така са питали и Орхан Памук по улиците на Истанбул, той самият ли е човекът в романите си. Трудно е за обяснение. И да, и не. Корнелиу отвръща, че на 90 процента е самият той, автофикцията е увличаща в този първи роман на румънеца, публикуван през 2103 от издателство „Хуманитас“ след като получава наградата на УниКредит Цирияк Банк.

*

Корнелиу казва, че когато книгата му печели наградата за „дебютен роман в Шанбери“, е отишъл във Франция на свои разноски, за да представи себе си, но и Румъния. Въпреки това, на сайта на издателството никой не си е направил труда да отбележи това. Имало е няколко читатели, които са му дали много добри отзиви и това е било всичко. Романът не е бил рецензиран в литературните списания, нямало е дори един професионален критик, който да каже каквото и да е, добро или лошо, за „Мошеник ЕООД“. И така, той бавно е потънал в небитието… до онзи момент, в който се появява на български.

Странно нещо е възкресяването на книгите. Всъщност добрите книги винаги излизат на бял свят и нямат много общо с писанията на конюнктурните автори, „уредени със слава“, каквото и както да напишат.

*

„Със сигурност знам, че бях в къщата на баба и дядо заедно с родителите ми. В края на деня щях да разбера, че е бил последният, в който бях отворил очи, събуден от благия глас на мама. Щеше да бъде пак последният, в който татко щеше да си играе с мен на шофьор, или на нещо друго. Добри или лоши, дори не знам със сигурност какви бяха вече, бе денят, в който щях да ги видя за последен път. (…) Трябва да започнеш да свикваш с идеята, че ще бъдеш сам. Много сам.“ (Из „Мошеник ЕООД“)

*

Слушам и гледам Корнелиу на голямата стена и неволно си спомням какво ми каза дъщеря ми, когато прочете за първи път, и то в невръстна възраст, съкратената версия на „Оливър Туист“: „Човек трябва да има здраво чувство за мъка, за да чете „Оливър Туист“. Съвременните румънски автори не пропускат да превърнат „чувството си за днешния ден“ във фикция. Удивително количество романи се пишат и превеждат на различни езици в северната ни съседка. Романи, които спазват образцова форма и структура, език и поетика на изказа, образа и идеята, защото идват от добри традиции (френската и румънската най-често) и още по-добра държавна политика за разпространение на литературата. На родната литература.

*

Между нехранимайкото на Флорин Иримия в „Дефект“ и този на Корнелиу Балан в „Мошеник ЕООД“ има известни прилики. Мисля обаче, че си личи, че романът на Флорин е писан в Румъния, а този на Корнелиу далеч от родината, в случая в Париж. Личи си по носталгията на Корнелиу и иронията в най-добрата й форма на Флорин. Критичността в „Дефект“ към съвременната румънска действителност е по-скоро саркастична, на моменти граничеща с отрицание и непримиримост. „Мошеник ЕООД“ редуцира тъмните страни на „прехода“ чрез свежо чувство за хумор, бих казала в една по-голяма нюансираност при представянето на човека, който си тръгва от Румъния, и който си дава ясна сметка, че целият му живот остава някъде там... почти в неизвестното.

*

Йоана Първулеску в „Когато светът беше невинен“ представя разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Надникваме в по-ранните години на комунистическа Румъния през 60-те и 70-те на миналия век. Така се запознаваме с множество колоритни персонажи, но и с очарованието на Брашов. Като усещане към миналото, но не и като техника на пресъздаване, Първулеску е по-близка до „Мошеник ЕООД“ на Балан. И двамата „звучат“ така: това е моят живот, за да не го забравя никога, ви го разказвам сега, даже ви го подарявам, пускам го на воля.

Човек не може да се загуби сред своите читатели!

*

Йоана Първулеску живее в Букурещ. Флорин Иримия в Яш. Корнелиу Балан в Отава, слушам го как чете на румънски от далечна Канада любимия си пасаж.

*

Всъщност, ако се замисля, може и да съществува такова място.

Мисля си, че в крайна сметка, бихме се побрали всички в Парламента. Ще кажете, че преувеличавам. Говоря за най-голямата сграда в Европа и въпреки това се опасявам, че няма да има достатъчно място… Иначе би било много подходящо наистина! Разположен централно в столицата, където безспорно е най-голямата гъстота на крадци. Освен това, би било много удобно, понеже и големите шарани са и те вече там. Би било страхотно, не мислите ли? Единственият проблем би бил, че те не са повече анонимни! Кражбите им са разкрити отдавна в пресата и ми се струва, че не можем да ги приемем. Как да приемем в обществото на анонимните крадци тези, познати на всички хора?!(Из „Мошеник ЕООД“)

 

Корнелиу Балан. „Мошеник ЕООД“. Изд. „Изида“, Сф. 2019. превод от румънски Христо Боев

Автор: Дияна Боева
03.10.2019 г. 14:32
Посетено: 552
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/30228-vsichki-chetem-moshenik-eood