От Севиля до Варна с арх. Юрген Майер

◊ СЪБИТИЕТО

Проектът „Школата Баухаус и архитектурата на българското Черноморие“, осъществен от НПО Варна Дизайн Форум, е в унисон с международните събития по повод 100-годишнината от основаването на немската архитектурно-дизайнерска школа, оказала трайно влияние върху архитектурата и изкуствата в Европа и света.

Подкрепен от Фонд Култура на Община Варна, САБ, Гьоте институт, Дворец и Музей Балчик и Агенция Бонбон, проектът привлече вниманието на културната общественост с архитектурната изложба под наслов „Школата Баухаус и архитектурата на българското Черноморие“, премиерата с мултимедийна презентация на специалното двуезично издание - книга със същото заглавие, публичната лекция на световноизвестния архитект Юрген Майер и Кръглата маса с негово участие на тема „Градските пространства на Варна“.

◊ ИЗЛОЖБАТА „ШКОЛАТА БАУХАУС И АРХИТЕКТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ“

При откриването на изложбата на 17 май 2019 г. в Община Варна, проф. д-р арх. Росица Никифорова, председател на Варна Дизайн Форум, изтъкна ролята на Баухаус за развитието на модерната архитектура във Варна и другите черноморски градове и очерта приноса на първите архитекти, възпитаници на тази школа.

В 40 табла, формат А1, цветен принт, са показани примери от Варна, Балчик, Бургас и Созопол. Не е пропусната и живата варненска връзка с Баухаус, в лицето на ветерана арх. Стефан Петров, който предостави материали за участието си в семинар по корабна архитектура в Баухаус - Десау през 1989 г.

Проучванията, свързани с изложбата, са дело на екип, в който освен проф. Никифорова, влизат доц. д-р арх. Станчо Веков, д-р арх. Христо Топчиев, архитектите Йордан Любенов, Мина Георгиева, Емил Бурулянов, Марта Виденова, Радост Кръстева и др. Заслуга за експозицията имат архитект Сияна Георгиева и дизайнерът Симеон Георгиев, автор на плакатите за изложбата и на дизайна за корицата на книгата.

◊ КНИГАТА „ШКОЛАТА БАУХАУС И АРХИТЕКТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ“

Архитекти, журналисти, гости и граждани проследиха с интерес и мултимедийната презентация в зала „Варна“ на книгата „Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие", издание на Варна Дизайн Форум на български и английски език, което включва изследователски студии, богато илюстрирани с визиите от изложбата и още ценни архивни документи.

Съдържанието по теми и автори: „100 години Баухаус! – проф. д-р арх. Росица Никифорова, която е и съставител на книгата; „Баухаус и началото на модерната архитектура във Варна“ – доц. д-р арх. Станчо Веков; „Архитектурата на Бургас от 30-те и 40-те години“ – арх. Мина Георгиева; „Архитектурата на Балчик от 30-те и 40-те години“ – проф. д-р арх. Росица Никифорова; „Наследството на Баухаус днес“ – д-р арх. Анета Василева.

Проф. дан арх. Тодор Кръстев също предлага своята гледна точка към Школата Баухаус и нейните образци по българското Черноморие, като „архитектура, абсолютно адекватна на времето си“. „Този ценен архитектурен пласт у нас е все още недостатъчно разбран и оценен, незащитен от посегателства – разруха и деформация. Да се надяваме, че книгата ще допринесе за промяна на отношението към него“, отбелязва на последната корица на книгата видният теоретик.

◊ ЛЕКЦИЯТА НА АРХ. ЮРГЕН МАЙЕР

Лекцията на архитект Юрген Майер, специално поканен за събитието от главния архитект на Община Варна Виктор Бузев, провокира най-оживените дискусии. И в това няма нищо случайно, доколкото прочутият немски архитект е превърнал изоставено място в центъра на Севиля, подобно на придобилата тъжна слава варненска „дупка“, във великолепната архитектурна метафора, многофункционалния обект Метропол Парасол, влязъл в топ 10 на световните културни дестинации.

Арх. Майер, преподавател в Принстънския университет, Харвардския университет, Kunsthochschule Берлин, Архитектурната асоциация в Лондон, Колумбийския университет, Ню Йорк и Университета в Торонто, Канада, е визионер, който излиза извън „Демона Баухаус“, по собствените му думи, за да следва откривателския дух на школата на границата между архитектурата, изкуствата и занаятите. Неговият иновативен мултидисциплинарен подход се характеризира с търсене на синергията между архитектурата, изкуството и новите технологии. Творчеството му обхваща всички нива на архитектурата като изкуство – от градоустройство и урбанизъм до отделната сграда с нейния цялостен дизайн в контекста на средата, както и арт инсталации, които изследват връзката между човешкото тяло, природата и високите технологии.

В продължение на почти два часа арх. Майер прикова изцяло вниманието на архитекти, студенти по архитектура и граждани, за което допринесе и чудесният консекутивен превод на младия арх. Максим Недков, завършил архитектура в Германия. Гостът изложи в детайли своя архитектурен подход при решаване на всяка архитектурна задача, базиран на високите технологии, като ключ към разчитане на идентификационния код на мястото, средата или обекта. Полученият уникален графичен растер/мостра става основа за композиране на двумерни и/или тримерни обекти с различен мащаб - от градски дизайн до отделни архитектурни обекти и суперструктури.

Показните примери илюстрират по безспорен начин оригиналното мислене на автора: Трите Хикса - интерактивни модули за релакс на Таймс скуер в Ню Йорк, превърнали се в идентификационен знак за мястото, Съдът на Европейските общности в Хаселт, Белгия; Павилионът KA300, построен за 300-годишния юбилей на Карлсруе, Аерогарата в Местия, Грузия; Граничният контролно-пропускателен пункт към Турция в Сарпи, Грузия и др.

Най-много време лекторът отдели на най-популярния си обект - Метропол Парасол в Севиля, утвърдено средище за организиране на национални и международни политически, религиозни и културни събития, предпочитана визия за рекламни кампании на брандове от всякакъв род, любимо място за гражданите на Севиля и задължителна локация за туристи от цял свят. Освен многобройните награди за архитектура, Метропол Парасол на арх, Майер държи и рекорд на Гинес като най-голямата в света дизайнерска структура, изработена от дърво.

◊ КРЪГЛА МАСА "ГРАДСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА НА ВАРНА"

Метропол Парасол беше предмет за обсъждане и на Кръглата маса, в аналогия с варненската „дупка“, която носи подобен исторически потенциал, с антични останки от елинистичната и римската епоха. Арх. Майер беше предварително запознат с историята на мястото от проучването „А сега накъде?“ на доц. д-р арх. Станчо Веков, който разглежда проблема по-скоро като шанс да се реализира мащабен проект, който да постави Варна на световната архитектурна карта, отколкото да се направи пореден опит за модерна архитектура с нашенска мярка. Отношение взеха председателите на варненските дружества на САБ - арх. Димитър Стефанов и на КАБ - арх. Иван Трендафилов. Проф Пламен Илиев, ректор на Икономическия университет обеща съдействие от студентите при социологическо проучване по темата.

Гостът изрази готовност да участва в решаването на проблема с над 40-годишна давност. Главният архитект Виктор Бузев запозна присъстващите с идеята на общината за проучване на обществените нагласи за бъдещите функции на мястото, а Антония Йовчева, директор на Дирекция Култура представи програмата за естетизация на градската среда с произведения на пластичните изкуства. Заместник-кметът Коста Базитов открои необходимостта от адекватни и конкретни стъпки за по-скорошна реконструкция на района. Оформи се общо становище за цялостна ревитализация на централната историческа градска територия, която заедно с Големите и Малки римски терми, както и с новооткритите археологически находки в района на гарата, би придобила нова стойност, като един цялостен, съвременно решен обект за културен туризъм от национално и световно значение.

В края на първото си посещение в България, арх. Юрген Майер благодари за интересната среща, още повече че в неговото бюро работят двама български архитекти.

В знак на благодарност от страна на домакините, гостът получи реплика от Варненския некропол, най-древното злато в света и книгата на Варна Дизайн Форум "Школата Баухаус и архитектурата на българското Черноморие".