Премиера на романа „Трол” в Словашкото посолство в София

На премиерата на романа „Трол” от Михал Хворецки в словашкото посолство откъси от книгата прочетоха авторът (вляво) и преводачът Асен Милчев

На 15 април Словашкото посолство в София предостави своята територия за премиерата на преведения на български нашумял в Европа роман „Трол” от Михал Хворецки. Книгата е дело на издателство „Безсмъртни мисли” в превод на известния популяризатор на словашката литература у нас Асен Милчев и става с финансовата подкрепа на Литературния информационен център към Министерството на културата на Словакия.

Литературното събитие бе открито от посланика на Република Словакия в България Н. Пр. Мануел Корчек, който изрази задоволството си от все по-близкото културно сътрудничество между двете страни. Литературният критик Георги Цанков направи пространен и задълбочен анализ на романа и подробно описа дългогодишната съвместна работа между автора Михал Хворецки и преводача Асен Милчев, довела до издаването на трети по ред роман на словака у нас. Първите два – „Компаньонът” (през 2012 г.) и „Дунав в Америка” (през 2013 г.) - и двете в издателство „Нов Златорог” - вече бяха добре приети от нашата читателска публика. След няколкодневно творческо турне из немскоезичните страни (Германия, Австрия, Швейцария), където авторът бе имал срещи със своите читатели, той уважи с присъствието си и българската премиера на неговия роман.

Михал Хворецки (1976) е един от най-ярките представители на силното писателско поколение на около 40-годишните в Словакия. Неговото творчество включва сборниците с разкази „Изострено чувство за чистота” (1998), „Ловци и колекционери” (2001), и „Наум” (2012), както и на „Пастирско писмо” (репортажи и фейлетони – 2008 г.), „Наизуст” (есета – 2013 г.) и романите „Последният хит” (2003), „Плюш” (2005), „Ескорта” (под заглавието „Компаньонът” на български – 2007), „Дунав в „Америка” (2010), както и последният „Трол” (2017). Занимава се и с драматургия. Произведенията му са издадени в много европейски страни. Напоследък едно от любимите му занимания е да превежда от немски и английски. В момента живее със семейството си и работи в Гьоте институт в Братислава.

Хворецки е известен блогър, който защитава човешките права, сътрудничи на словашки и чуждестранни вестници и списания по теми от политиката и културата. Както сподели с аудиторията, авторът започва да пише романа си, след като е изживял първия шок от масивното завръщане на пропагандата в страната си. Отначало не може да повярва, че ще види някога такава планина от лъжи, омраза и зло. Това му напомня на неговото детство през осемдесетте години, когато също ожесточено се търсеше врагът и неприятелят и се налагаше конфликтна,  войнствена атмосфера. Дава си сметка, че светът на тролстването е най-вече създаване на фикции, измислици, фантазии и той започва да мисли как да откликне чрез литературни средства на тази ситуация. Чувства се задължен и да отговори на заплахите, които получават  той и членовете на семейството му в социалните мрежи. Станали са обект на нелепи „фалшиви новини” от страна на стотици неонацистки и фундаменталистки профили едновременно. По същия начин страда и главният герой на романа, но в много по-голяма степен. Целта е да се отворят очите на хората, тъй като размахът на целенасочените лъжи е една от най-големите заплахи на съвременното общество. Това е коварно подкопаване на демокрацията и свободите, към които в Европа се стремим още от времето на Просвещението. Троловете разпръскват послание, че гражданите са безпомощни, нищо не може да се промени, всичко е манипулирано и договорено, затова всеки протест, всеки критичен глас им пречи. „Някога бях голям техно-оптимист – сподели Хворецки. - Постепенно обаче осъзнах, че „Фейсбук” и „Гугъл” съвсем не са това, което изглеждат. Ужасен съм накъде се развива интернет и как се увеличават възможните опасности от него”.

Накрая авторът и преводачът прочетоха един и същи откъс от романа на родните си езици, с което отговориха на желанието на присъстващите.  

На  литературната проява присъстваха гости от гилдията на преводачите у нас, издатели, журналисти, членове на академическата общност, преподаватели и студенти по словакистика, сънародници на автора и български приятели на Словакия.