След-и

Литературно четене на откъси от класически и съвременни румънски романи

Приключи „Край границата“ в Добрич, Шабла и Балчик

Литературно четене на откъси от класически и съвременни румънски романи

 

В три поредни дни жителите и гостите на област Добрич бяха съпричастни с Второто издание на „Край границата: Дни на румънската литература“. В Добрич, Балчик и Шабла бяха представени премиерите на преводните романи "770" (Богдан Боеру), "Когато светът беше невинен" (Йоана Първулеску), "Жени", "Градът на салкъмите" (Михаил Себастиан), "Една напразна смърт" и "Йоана" (Антон Холбан). Специалният гост на Второто издание бе Богдан Боеру. Книгите са в превод на Христо Боев и излизат за първи път на български със съдействието на Букурещкия културен институт и издателствата „Нордиан“, „Ерго“, „Изида“ и „Персей“.

Добрич. Ударно литературно четене на румънски романи в Дом-паметника „Йордан Йовков“. Помагат ни учениците от ЕГ „Гео Милев“. Предварително съм раздала откъси, от които всеки, който иска може да си избере. Получи се нещо като съвременна драматургия на принципа на контраста и преливането. Хората и романите са различни и имат право на собствени емоции – това си мислех, докато слушах и гледах.

Пасажите се публикуват в социалните мрежи, споделят ги и ме питат за „онзи“ диалог от романа „Жени“ на Михаил Себастиан, случайно дали знам нещо повече по въпроса.

“Рьоне Рей няма красиво тяло, ръцете ѝ са деликатни, тънки и нежни в китката, краката треперещи и плахи, лицето матово, устните, напукани от непрестанна треска и очите потъмнели. Облечена, има, въпреки добре скроените ѝ рокли, непохватен вид, който ги превръща в чужди и неподходящи за нея. Само вечер, когато се захлажда, и тя мята копринения си бродиран шал на раменете, който я обвива цялата, успява да възвърне грацията си на растение, която Щефан бе забелязал в нея с безразличие още от първия момент, когато я бе видял. Гола изглежда много по-млада, отколкото е и хълбоците ѝ се очертават ясно и безсрамно заради дългите ѝ момински бедра.

– Рьоне, ти си най-голата жена на света.

– Говориш глупости. Как може една гола жена да е по-гола от друга?

– Може. Не разбираш, но може. Понеже да си гол не означава да си съблечен. Има голи и съблечени жени. Ти си от голите”. Из „Жени“ от Михаил Себастиан

Балчик. Питам Богдан за историята, музиката, поезията и неговия исторически роман за Овидий – „770“. „Отказахте се от музиката, а от поезията възможно ли е да се откажете и как я обвързвате с историята?“ Богдан ми казва с усмивка, че историята е изкуство, както и поезия. И че чрез романа си се стреми да запълни информационната празнината от последните дни на Овидий.

Продължавам с това как си обяснява интереса на съвсем млади хора към него. Отвръща ми като настоящ (и някогашен?) хеви метълист. „Концертите и рокът са ме научили, че не мога да се държа педантично с хората, те са ми равни“.

Шабла. Жителите и гостите на града се радват, че са им дошли отново на гости от другата страна на границата. А литературата помогна това да се случи.

Аз вярвам, че всеки човек трябва да има своя собствена тайна, за да бъде истински хубав. И още вярвам, че всяка книга трябва да има свой собствен таен живот, за да бъде истински добра. Тези тайни не е добре да бъдат разкривани на други освен на хората, които имат възможност да поемат доста неща вътре в себе си. Когато загубиш своя тайна, или когато я научи не който трябва, е все едно да обеднееш, да се снижиш на ръст, вместо да пораснеш. Но ако я кажеш на човек с голяма душа, това те прави още по-силен. Тайните на книгите траят години наред. Книгите, които имат своя тайна, могат да бъдат четени и след сто години, дори след хиляда години. Обичайно писателят ги е написал, понеже е страдал от тайна болка или за да развесели някого, който е тъжен, или да забрави, че той самият е много болен, или пък да спечели любовта на някой друг, ако този човек не му обръща внимание, или дори да поръси капка авантюра в монотонния си живот. Но това не трябва да се вижда в книгата, книгата се преструва, че не знае тайната на писателя. А писателят на свой ред се преструва пред книгата, че не иска от нея да разкрива потайностите си, оставя я дори да го заблуждава. Но истинската тайна все пак съществува и свързва писателя с книгата, а после свързва книгата с читателите. Из „Когато светът беше невинен“ от Йоана Първулеску

 

Автор:
Дияна Боева
Публикация:
13.04.2019 г. 14:30