След-и

Празник за словашката литература у нас

За пръв път словашки брой на „Литературен вестник” (бр. 3/2019 г.)

Празник за словашката литература у нас

 

◊ СЪБИТИЕТО

На 7 февруари в литературното средище „Книгата”, едно може би подобрено издание на литературния клуб „Перото” в НДК, се състоя представянето на специалния брой на „Литературен вестник”, посветен на съвременната словашка литература. Това засега е единственият „словашки” брой на вестника, което го превърна в истинско събитие на художественото слово у нас. Съставители на броя от българска страна са членът на редколегията на вестника и известна наша бохемистка Ани Бурова и преподавателката по словашка литература в СУ „Климент Охридски” Славея Димитрова, а от словашка страна - литературната критичка Марта Соучкова, която заедно с други свои колеги литератори, бяха дошли на презентацията. Останалите гости бяха издателят Коломан Кертеш Багала и прозаиците Уршуля Ковалик и Марек Вадас, както и поетът, прозаик и сценарист Агда Бави Пайн.

В разговора и размяната на мнения между присъстващите взеха участие и българските автори Захари Карабашлиев и Амелия Личева, както и литературният критик Митко Новков. Не може да не се споменат и имената на преводачите (по азбучен ред): Асен Милчев, Величко Панайотов, Владимир Иванов, Владимир Пенчев, Даниела Константинова, Диана Иванова, Димана Иванова, Людмила Котарова, Николай Фенерски, Полина Николова.    

 

◊ ПРОЕКТЪТ

Този амбициозен проект (16 автори), чиято цел е да се хвърли светлина върху една от най-малко познатите у нас литератури от Средна Европа, със сигурност нямаше да види бял свят без финансовата подкрепа на комисията СЛОЛИЯ към Литературния информационен център в Братислава на Министерството на културата на Република Словакия. Така пет години след представителния брой на списание „Панорама”, посветен също на съвременната словашка литература, тя отново получи свое мащабно присъствие у нас. Подкрепа около представянето оказа и словашкото посолство в София.

 

◊ СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ

В познатото стилно оформление на броя, освен авторските материали, място се намерили обзорната статия „Словашката литература след 1989 година”, интервютата с най-превеждания у нас словашки прозаик Павол Ранков, с кинокритичката - доцент и преподавател в Института за театър и кино към Центъра за наука и изкуство в Братислава и в Карловия университет в Прага - Яна Дудкова на тема „Съвременното словашко кино – поколения, дебюти, оценки”, и с почти легендарния книгоиздател Коломан Багала. А в традиционната рубрика „Сцена” на вестника директорът на Международния театрален фестивал „Диваделна Нитра” („Театрална Нитра”) Дарина Карова разказва за най-големия театрален форум в Словакия.

За броя са използвани графични илюстрации от книги на художниците Катарина Сланикова (1975) и Томаш Клепох (1981).

 

◊ АВТОРИТЕ В БРОЯ

 Яна Боднарова (1950) - поетеса и прозаичка, както и авторка на есета, драми, сценарии и произведения за деца. Публикуваните в настоящия брой откъси са от написаните за една нощ “Нощни фотомоменти”, включени в най-новата й книга „Нощ-ноктюрно” (NOCturná, 2018).   

Ерик Якуб Грох (1957) – поет и писател за деца. Публикуваните в този брой стихотворения са от книгите „Брат-сестра” (Bratsestra) и „Друга наивност” (Druhá naivita, 2015). А стихотворението „Влажност” досега е отпечатано само в списание „Вертиго” (2018).      

Петер Пищянек (1960-2015) и Душан Тарагел (1961) – Съавтори на художествена проза, събрана в сборника “Със секира и нож” (Sekerou a nožom, 1999). Публикуваният в броя разказ е от същия сборник и представя за първи път авторите у нас.

Витьо Ставярски (1960) – прозаик с 5 издадени книги с разкази и новели. Публикуваният в броя разказ е откъс от втората му книга – сборника „Изтрезвително” (Záchytka, 2009), който съдържа три негови новели.      

Йозеф Урбан (1964-1999) – поет и есеист. Две от есетата му от сборника „Страданията на младия поет” (Utrpenie mladého poéta, 1999 г.) са намерили място в настоящия брой.

Петер Мачовски (1966) – поет, прозаик и преводач. Публикуваните в този брой стихотворения са от стихосбирките „Страх от утопията” (Strach z utopiе, 1994). „Учебна аутопсия” (Cvičná pitva, 1997) и „Реч по здрачаване” (Súmračná reč, 1999).   

Балла (1967) – прозаик и литературен критик с повече от 10 книги. Художествените си текстове подписва само с фамилното си име, превърнало се в негов псевдоним. В броя публикуваме разказа „Инфекция” от сборника „Лептокария (Leptokaria, 1996).        

Вацлав Панковчин (1968-1999) – прозаик, пише разкази и романи. Публикуваните в този брой фрагменти са от сборника с разкази „Ще бъде хубаво погребение” (Bude to pekný pohreb, 1997) и представят за първи път автора у нас.

Уршуля Ковалик (1969) – авторка на прозаични и драматургични творби. Името, с което тя подписва текстовете си, е псевдоним. Публикуваният разказ в този брой на вестника „Банята на госпожа Агнес” я представя за първи път у нас.   

Агда Бави Пайн (1969) - поет, прозаик и сценарист. Публикува под различни псевдоними, а произведенията му са включени в множество стихосбирки и антологии в страната и в чужбина. В броя е представен с откъс от романа му „Краят на света” (Koniec sveta, 2006).  

Марек Вадас (1971) - писател и публицист. Автор е на две книги за деца и пет книги с разкази. Най-награждаваният и превеждан негов сборник с разкази е „Лечителят” (Liečitel, 2006); неотдавна той бе издаден и на български (прев. Николай Фенерски, изд. "Дива 2007”, 2018). Публикуваните  в този брой разкази са от сборника „Черно върху черно” (Čierne na čiernom, 2013).        

Мария Ференчухова (1975) - поетеса, преводачка и кинотеоретичка, авторка на няколко стихосбирки. Публикуваните в броя стихове са от една от тях – „Имунитет” (Imunita, 2016).

Катарина Куцбелова (1979) – поетеса и публицистка. Публикуваните в броя стихотворения са от стихосбирката й „Знае какво ще направи” (Vie, čo urobí, 2013).

Моника Компаникова (1979) - словашка прозаичка и художничка. Романът й „Петата лодка” (Piata lodʾ, 2010) е сред най-превежданите словашки книги, издаден е и на български (прев. Асен Милчев, ИК „Нов Златорог”, 2016). В настоящия брой се публикуват откъси от разказа „Гладка повърхност”, включен в сборника й „Място за самота” (Miesto pre samotu, 2003).           

Ивана Добраковова (1982) – прозаичка и преводачка от български произход. Пише разкази и романи. Романът й „Белвю” (Bellevue, 2010) е публикуван и у нас (прев. Асен Мичев, изд. „Наука и изкуство”, 2018). Поместеният в този брой откъс е от новелата „Роза” от сборника с разкази „Токсо” (Toxo, 2013).

 

Автор: Асен Милчев
11.02.2019 г. 13:39
Посетено: 488
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/29006-praznik-za-slovashkata-literatura-u-nas