Премиерата на „Спътник на радикалния мислител” от Алек Попов – за различните лица на писателя

Часът е малко след 18:30 ч. и потопеното в приглушена светлина про­странство на Камерна сцена на Младежки театър „Николай Бинев” е препълнено, а нетърпението набъбва с всяка секунда като жив часовник. Мъжът със сериозно изражение сяда зад старо бюро, декорирано с червен като корицата елегантен шал, а  слънцето на театралните прожектори свети върху черните му кубинки. Пишещата машина му придава делови вид, макар че лицето издава съвсем различно настроение.

Така започна премиерата на преработеното и допълнено издание на „Спътник на радикалния мислител” (изд. „Сиела”) на един от най-обичаните български писатели – Алек Попов.

Именно той влезе в роля на герой от един от разказите и есетата, поместени в сборника, превърнал се във верен и критичен водач в пътуването на много българи в едно объркано и динамично време.

Един от най-важните процеси, свързани с модернизацията на българската проза през последните години, е еволюцията на концепцията за ролята и мястото на писателя и литературата.

Именно за различните роли на писателя разговаряха Алек Попов, Албена Стамболова и Митко Новков с изкусната модераторска помощ на журналиста и телевизионен водещ Даниел Ненчев.

След едно драматично „Intro” и в момента, „когато успоредните се пресичат” четиримата се опитаха да разберат „Накъде отива света” и дали българите сме „Нация в развод”. Всичко това, подплатено с кадри от филма „Големият Лебовски”.

В края на вечерта Алек Попов благодари на всички присъстващи и изтъкна надеждата си, че нашият език ще продължи да бъдем повече мислители, отколкото радикални.

В „Спътник на радикалния мислител” с типичното си чувство за хумор Алек Попов отправя своя призив към бъдещите поколения – най-голямото предизвикателство, което ни очаква, е „да се научим да извличаме щастието от възобновяеми източници като думите, образите, звуците.”

А това се оказва по-лесно с верния спътник до себе си…

Есеистът Алек Попов е поставен именно в онази сартъровска позиция, според която „писателят е в ситуацията на своята епоха: всяка негова дума отеква“… Есетата в „Спътник на радикалния мислител“ въплъщават това отекване на словото на интелектуалеца, позицията му на събеседник на битието, което реално ни се случва, на проблемите и промените, които ни правят да бъдем такива, каквито сме.

Кристина Йорданова, в. „Култура“, София

Имаме една наистина интересна, четивна и интелигентна книга – всеки, който разсъждава за собствения си преход, ще открие в нея по някое изречение, което ще му прозвучи така, сякаш го е написал сам.