Българите в Западните покрайнини – 99 години под сръбско робство

Димитър Димитров, който много пъти е бил репресиран от сръбските власти заради българския си непокорен нрав. Снимка: С. Генчев

На 27 ноември 2018 г. в Американския център на Столичната библиотека се проведе кръгла маса, посветена на 99-годишнината от Ньойския диктат, откъснал от България големи територии заедно с тяхното българско население. Такъв е случаят и със Западните покрайнини, за който и до днес не е намерено вярно политическо решение, като от българска страна на държавно ниво почти нищо не е направено. Вторачени в условието, според което след края на Втората световна война границите на европейските държави трябва да останат непроменени во веки веков, българските политически сили и съответно правителства с различна окраска сякаш не видяха (или се направиха, че не забелязват), щото това правило не само че бе нарушавано нееднократно, ами на европейска територия даже възникнаха дессетина стари-нови държави и държавни образования като Косово. А само Западните покрайнини си останаха в Сърбия, където и до днес сръбските власти дерибействат над нашите сънародници!

„Липсва държавна стратегия за Западните покрайнини, която да ни даде повече тежест, по-голяма морална подкрепа и самочувствие, че не сме сами в тази ежедневна борба!“, изтъкна един от инициаторите за провеждането на дискусията – Иван Николов, основател и директор на културно-информационния център в Босилеград. На срещата се изказаха редица оратори, за които въпросът със статута и съдбата на Западните покрайнини са неделима част от техния живот и от професионалните им интереси: проф. Лозан Митев, д-р Валентин Янев, Зденка Тодорова, Ангел Джонев, Стоян Райчевски, Христо Тепавичаров, Димитър Димитров и редица други.

Всички се обединиха около идеята във връзка с предстоящата стогодишнина от Ньойския договор да се постави с цялата му острота въпросът за Западните покрайнини за обсъждане в обществото, за да може не само Гражданският комитет „Западни покрайнини“, но и цялата българска общественост да окажат натиск върху дэържавните институции да потърсят решение на европейско равнище, защото Ньойският договор е просто едно криминално престъпление срещу истината, справедливостта и човечността.

Ораторите открито опровергаха или поне поставиха под съмнение тезата, че българското малцинство в Сърбия щяло да играе ролята на мост между България и Сърбия, защото тя всъщност дава възможности на сръбската страна да си разиграва коня по тази стара българска територия, докато българите там се стопят окончателно, както е станало в Моравия, например; в Босилеградско при първобитни условия се разработват и добиват полезни изкопаеми без спазване на каквито е да екологични норми и правила, което води до тотално замърсяване на почвата, водата и въздуха и се отразява на здравето на местните хора така, щото смъртността в района се е увеличила многократно, като зачестяват и случаите на самоубийства; борбата за повече законни права на българското малцинство в Сърбия се оказва нож с две остриета: от една страна, тя формално обслужва интересите на сръбските власти, защото спекулациите с „правата на малцинствата“, каквито сръбската конституция щедро обещава на думи, им позволява да „дават“ и да шикалкавят, но, от друга страна, с това се увековечава статутът на територията като законно сръбска, докато българският национален интерес е тя час по-скоро да се върне в пределите на България…

За да се изпълни заветът в този поетичен текст:

МАРШ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

Стихове: Любомир Бобевски
Музика: Александър Морфов

Привет към родните Балкани,
Към Западните крайнини,
Привет и вам, о, великани,
Обречени на тежки дни!

О, свиден кът, отломка свята,
Предверие на роден храм,
Нима след толкоз кръв пролята,
Ще тънеш ти във робски срам?...

Родино мила, ние носим
Свещен в гърдите си завет
И робски милости не просим
От новия тиран проклет!

В неволи крепнем и растеме,
О, дивно хубав бащин край,
Наскоро българското племе
Наново пак света ще смай!

„През следващата 2019 г. се навършва един век от престъплението в Ньой и Българското общество има уникалния шанс да използва този повод, за да се подготви информационно, експертно, правно и политически за изработването на комплекс от координирани мерки и сътрудничество между институции, обществени организации, образователна система и медии както за широкото отбелязване на тази черна дата в нашата история догодина, така и за формулиране и популяризиране на официално искане за приемане на декларация от Европейския съюз, с която да се осъдят подбудителите и извършителите на престъплението срещу България в Ньой като престъпление против хуманността, като се аргументират с обстойните факти от предизвиканите нещастия и катаклизми, сполетели страната ни вследствие на присъдата в Ньой.“

Из „Протестен Меморандум против Ньойския диктат“, приет на 27 ноември 2018 г. в София