Корупцията като тема за дебат и за спектакъл

◊ ДИСКУСИЯТА

По инициатива на Драматичен театър „Стефан Киров” в Сливен бе осъществено обсъждане на актуалната за обществото проблематика за разяждащата роля на корупцията, корупционните практики и механизми, в което се включиха представители на медиите като „Дарик-радио”, радио „Експрес”, Агенция „Фокус”, „КТВ и Телекабел” и някои от регионалните вестници. Пред една от емблемите на града под Сините камъни – Стария бряст, граждани и журналисти изразиха своето виждане по въпроса за значението на парите в живота на отделния човек и обществото, провокирано от изпратената до средствата за осведомяване ученическа книжка с червен печат с надпис: „Ех, парите, парите!” – ключ към дискусията. В нея намериха място проблемни въпроси като: „Можем ли с честен труд да спечелим много пари?”, „Носят ли парите свобода, или са причина за всички злини?”, „Какво отношение към парите да възпитаме у децата си?” и др.

◊ СПЕКТАКЪЛЪТ

Темата бе визуализирана по-късно по неподражаем начин от спектакъла по пиесата на Марсел Паньол „Топаз” (постановка: Венцислав Асенов, сценография и костюми: Нейко Нейков). За журналисти бе осъществена предпремиера и среща с актьорите-участници.

Пиесата не е просто конюнктурна заради нетърпимото отношение на обществото към проблема за корупцията в момента на присъединяването на страната ни към голямото европейско семейство: тя носи една от „вечните” теми за нравственото  усъвършенстване на човека и озониране на социалната среда, в която живее и се самоосъществява.

Проблематиката е поднесена атрактивно чрез сценографията (Н. Нейков) и режисьорските решения на В. Асенов, поканил за главните роли младите актьори Тихомир Благоев (учителят Топаз), Ивайло Гандев (Кастел Беняк), Петър Мелтев (Р. Бервий), Вяра Начева (Ернестин Мюш) и др. Декорът е пестелив, изчистен и подпомага динамиката на „случванията” и развитието на характерите. Особено е значението на музиката в спектакъла: за своеобразно „кадриране” на епизодите и по-малко за илюстрирането на сблъсъците.

Младите творци обнадеждават и за бъдещо справяне с по-сложни актьорски задачи. С включването на Валери Главчовски и Лидия Гяурова се осъществява респектиращото участие и на творци от „средното” поколение, чието изпълнение носи колоритно присъствие на сцената и вникване в психологията на героя. Почти всички участници показват уменията си за многофункционално претворяване на различни по характер образи, с каквито са „натоварени” от режисьора.