Все още златен “дъжд” от родопска магика над Дъждовница

Откриването на почти неуловимата природна пасторалност и “обикновеност” в естетиката на родопския пийзаж и в родопската душевност потърсиха и намериха творци от 6 страни (Италия, Испания, Франция, Турция, България, Холандия) сред мистичната среда на едно от най-бедните, но най-истински родопски села – Дъждовница. В продължение на 10 дни в средата на септември фотографи, художници и хора на словото, събрани около проекта на известния фотограф Зафер Галибов и куратор на пленера “Креативното село или цветът в прозрачното, цветът в призрачното”, откриха нови, необичайни артхоризонти в естествената среда на природата и в откритата и по детски чиста спонтанност на местните хора, в призрачно странната атмосфера на обезлюдяващите родопски селца с по неколцина жители.

Те изследваха с творчество ефекта от умиращото урбанистично начало, но компенсирано от умиротворената селска душа, изпълнена с природна смиреност и мъдрост. Такава, каквато те обхваща преди раздялата с живота. А да хванеш този миг с изкуство, да го запечаташ в инсталации с модерни техники като камера обскура с физични ефекти, във физически театър, си е истинско предизвикателство.


◊ ПОВЕЧЕ

Възможност за тази духовна и душевна игра предостави Европейската къща по изкуствата в Дъждовница на Младежкия център “Кръг” и две от неговите организаторки, поетесата Радост Николаева и художничката Галя Димова.

Европленерът събра в едно прастари и особено модерни техники на рисуване, на бродерии и ръчно плетиво. Ана Хирадаки от град Бордо запечата лицата на селските хора във впечатляващи фотоинсталации, като вписа под тях трите имена на нейните герои на деня. А французинът Жулиен опакова със златно фолио камъни, които, като в лунен пейзаж, придадоха още по-голяма мистичност на и без това призрачната обстановка.

В пленера-фестивал и Първи световен празник на терлика в Дъждовница местните жени представиха двумесечния си труд – дълъг 2,5 м терлик, изплетен на две куки с над 6 кг разноцветни прежди. С него те ще кандидатстват да влязат в книгата “Рекордите на Гинес”. Местните плетачки предадоха майсторството си на гостите-творци и ги дариха с терлици. А пък те от своя страна учиха местните на своето изкуство. Родопските деца рисуваха заедно с професори, ваеха керамика с изтъкнати керамици. 15-годишният Сунай от селото дори заяви, че ще става грънчар. Това няма да е трудно, тъй като художникът Данаил Николов подари на Арткъщата модерно грънчарско колело и обеща да организира курс по керамика с деца.

Необичайното пъстроцветие на празника в Дъждовница дойде и от това, че селото се превърна в една подвижна експозиция, в една креативна галерия и изложба. Защото участниците в него носиха експонатите по себе си като носии и накити, танцуваха с пъстрите ръчнотъкани черги, докато изпълняваха програмата, в която взеха участие 7 художествено-творчески състава.

Вълнението идваше и оттам, че за пръв път Дъждовница събра толкова хора (около 200), без да има някакъв традиционен повод. Специално за празника се върнаха и много гастербайтери. Всички присъстващи бяха нахранени с кешкек (ориз с пилешко месо), дегустираха традиционните за Родопите къпани баници, баклави, мекици.

Така изкуството обедини, много повече от всичко друго, местното население с еврогостите и то най-вече с така силния култ към обикновените, простите на пръв поглед неща. Придаде им прозрачност и ефирност, постави ги в центъра, Всъщност, там, където им е мястото. Защото по-близо до природното, до естественото, означава по-надълбоко, там, където познанието е неизчерпаемо.

Затова ефектът от него скоро няма да стихне, дори напротив, все повече ще си мултиплицира. И то заслужено.