Яворов и модернизмът

Конференцията „Яворов и пътищата на българския модернизъм“ бе замислена като малък научен форум, камерен отзвук на състоялите се през януари в България големи юбилейни чествания по повод 140-годишнината от рождението на поета. Фигурата на Пейо Яворов в случая бе фокус, който съсредоточаваше в себе си търсенията и изследванията на участниците, както и обратно – отправна точка за вглеждане в следващи литературни десетилетия и художествени формации.

Място на събитието бе Институтът по славистика, Университет Виена, където сравнително често се провеждат научни форуми, свързани със старобългаристиката и палеославистиката, но далеч по-рядко конференции, посветени на модерната българска литература. На 3 май, от 17.30 часа, се състоя официалното откриване на конференцията, протекло в колегиална атмосфера. Заместник-ръководителят на Института по славистика – проф. Щефан Симонек, изнесе приветствено слово, в което подчерта особеното присъствие на Яворов в контекста на славянския модернизъм, като открои и някои паралели с представителя на Виенската модерност Феликс Дьорман. Проф. Румяна Конева, в качеството си на представител на посолството на Р България, отправи поздравление към участниците. Доц. Бисера Дакова поднесе поздравления от името на МОН, както и като инициатор на този осъществен проект. Последва нейно кратко встъпление за сложното взаимодействие между кръстопътната поетика на Яворов и отделните фази/поколения на българския модернизъм, през които фигурата на Яворов бива следвана, отстранявана и повторно приобщена към литературния развой.

Същинският конферентен ден бе 04.05.2018, чието предиобедно заседание започна в 9.30 часа. През деня бяха изслушани и обсъдени 11 доклада на учени литературоведи и на две студентки със степен „бакалавър“. Докладите бяха изнесени на български или на немски език, дискусията протичаше и на двата езика. Заседанието бе модерирано от проф. Светлана Казакова, която компетентно коментираше всеки от докладите, оценявайки своевременно приносния му потенциал.

Доц. Благовест Златанов – чрез обхватно-аналитичен поглед върху поезията на Яворов – проследи детайлно начините, по които тя премоделира символно-географския образ на Родината у Ботев, привнасяйки явно или скрито националистически или модернистични акценти.

Д-р Младен Влашки – чрез изключително богата фактологична презентация на дълголетните си архивни проучвания – представи напълно неизвестни книги, притежания от библиотеката на Пенчо Славейков, и разкри неподозирани повлиявания, перифрази, тези-позовавания на българския неординерен концептуалист на модернизма върху текстове на Виенската модерност (предимно върху съчинения на Херман Бар). Докладът му фактологично преформулира и ревизира виждането за „единственото“ немско влияние върху кръга „Мисъл“.

Доц. Бисера Дакова подложи на изпитание Яворовата поезия, проверявайки до каква степен тя се поддава на декадентския ключ на четене, за да установи за пореден път надредността на Яворовата поетика спрямо всички изпробвани „-изми“ в творчеството му. Тя застъпи и тезата за властващия понятиен разнобой в българската литературна наука и за необходимостта от диференцирана употреба на термините символизъм, декаданс и сецесион.

Докладът на бак. Ангела Перкьоних типологически – чрез фин съпоставителен анализ – положи Яворовото творчество в контекста на европейския декаданс, проследявайки разгръщането на мотива по здрач у трима бележити негови представители – Пейо Яворов, Шарл Бодлер и Феликс Дьорман.

Докладът на маг. Марчела Мурадян бе опит да се опишат – от гледната точка на лингвиста – постиженията и „провалите“ в превода на стих. „Две хубави очи“ на немски език. Бе сравнен един вече утвърден преди десетилетия превод със съвсем нова преводна версия на Сандра Якимовска, която залага предимно на ефекта на семантичната еквивалентност с оригиналния текст.

Следобедното заседание, започнало в 14.30, бе модерирано от доц. Благовест Златанов, който задаваше тона и насоката на последвалите дискусии. През първата част на заседанието бяха изнесени три доклада, които демонстрираха обзорно-аналитичен подстъп към поезията на Яворов.

Неговите ярки поетически визии бяха положени в богатата палитра на естетико-философските нагласи на краевековието (XIX-XX век) от проф. Светлана Казакова, която онагледи чрез прецизно промислена презентация обсъжданите художествени феномени на това преломно време.

Късната Яворова поезия бе подробно изследвана през призмата на обеззвучаването и обезгласяването, на немотата и невъзможната споделеност от проф. Цветана Георгиева. Неподатливата на поетологическо класифициране Яворова книга „Бъзсъници“ (1907) бе прочетена вглъбено откъм поетиката на любовта и смъртта от проф. Димитър Михайлов, който илюстрира наблюденията си с уникалния екземпляр на сп. „Мисъл“ (1905), съдържащ автентични Яворови корекции върху публикуваните там негови поетически текстове.

През втората част на заседанието бяха изнесени още три доклада: на д-р Иван Шимко, чийто интерес към поезията на Яворов е отдавнашен и който съпостави характерни ексцесно-натуралистични мотиви у Пейо Яворов и у чешкия модернист Ладислав Клима, на бак. Сандра Якимовска, която сподели опита си от пресъздаването на Яворови поетически текстове на немски и на македонски език (доклад, предизвикал по-късно разгорещени дискусии около проблематиката на превода по принцип); заключителния доклад на доц. Мая Горчева, съградил наново континуитетната връзка между поетиката на Яворов и поколението авангардисти, проследявайки как Яворовата поезия бива „четена“ и усвоена от културтрегера Гео Милев. Доц. Мая Горчева разгледа обстойно разделителната функция на фигурата Яворов в динамичния литературен период на 20-те години, както и на редица търсени паралели в авангардната поезия на Г. Милев, отзвук на емблематични мотиви на великия предходник Яворов.

Онагледявайки и потвърждавайки изводите от последния доклад, доц. Бисера Дакова показа заетия от библиотеката на Университет Виена уникален екземпляр на незащитената дисертация на Гео Милев „Die Lyrik Richard Dehmels im Verhältnis zur neuen Dichtung“ (Лириката на Рихад Демел в съотношение спрямо новата поезия) – екземпляр, по който могат да бъдат проследени не само коментарите на двама професори от Лайпцигския университет, но и значещите допълнения, съкращения, поправки на самия автор, подписан като Georg Milev Kassabov. При този изключителен нагледен материал, съдържащ в първоначален вид естетическите възгледи на Гео Милев за модерната поезия, не можеха да не възникнат оживени коментари и дискусии.

Заключителната дискусия се състоя изцяло под знака на разкрилите се нови изследователски перспективи – в този смисъл конференцията бе закрита с откриването на съвършено непознати изследователски полета, със съзнанието за острата необходимост да бъдат пренаписани, преконцептуализирани, преназовани отделни периоди и явления в българската литература.