След-и

Скритото лице на спасяването на българските евреи

Международна конференция в Софийския университет

Скритото лице на спасяването на българските евреи

На снимката: Протест срещу провеждането на Международната конференция „Скритото лице на спасението на българските евреи"

 

На 16 април, натоварен със значими политически събития в нашата история (например приемането на Търновската конституция през 1879 г. и атентатът в черквата „Света Неделя в София през 1925 г.), в зала 224 на СУ се проведе Международната конференция „Скритото лице на спасяването на българските евреи”. Истинският повод за конференцията обаче бе 75-тата годишнина от това знаменателно събитие. Тя бе организирана от Юридическия факултет на СУ, Факултетът по Ебраистика на Университета в Страсбург, Българската асоциация на оцелелите от Холокоста и техните деца и Алто комюникейшънс енд пъблишинг. Целта бе да се представят нови гледни точки и неизвестни досега материали по темата. Преди началото й пред аудиторията се състоя протестна изява на представители на различни обществени организации. Несъгласните с провеждането на такава конференция, особено на територията на СУ, представиха „Официален протест”, подписан от седмина: арх. Елко Хазан, председател на българо-еврейския клуб за приятелство, Яков Джераси, председател на Фондацията Израел – България, инж. Самуил Ардити, председател на Юдейския патриотичен институт, адв. Маргарит Мицев, арх. Миломир Богданов, изп. секр. на Боянския клуб за подкрепа на българската държавност и нация, писателят Александър Урумов, инж. Харутюн Бохасян, квантов медик. Те смятат, че провеждането на такава изява е провокация към достойнството на българския народ, спасил по време на войната всички свои еврейски съграждани, чрез която се опитват да му припишат някаква вина за  Холокост по неговите земи. Докато отвън се опитваха да свържат атентата на 16 април с „безродие”, което ни заплашва, вътре се говореше за нарушаването на приетата на същата дата Търновска конституция със създадените през 40-те години Закон за защита на държавата и Закон за защита на нацията, чрез които се удрят главно евреите.

В началото конференцията бе поздравена от домакините и от посланичката на Израел Н.Пр. Ирит Лилиан. В програмата бяха включени докладите: „Спасението на евреите отвън”, изнесен от директора на Факултета по ебраистика на Университета в Страсбург Мордехай Шенхав; „Лагерите за принудителен труд в контекста на Холокоста в България”, представен от д-р Ангел  Чаракчиев от Университета в Хайфа; „Правна квалификация на депортирането на евреите от Егейска и Вардарска Македония”, произнесен от д-р Красимир Кънев; „Депортацията на евреите от Вардарска, Егейска Македония и Пирот в светлината на законите и обичаите за водене на война” от д-р Здравка Кръстева. Участие взе и историкът и независим изследовател Александър Везенков. Неговата тема бе „Българският контекст на антиеврейската политика 1940-1944 година”. Д-р Виктория Бисерова говори за „Изучаването на Холокоста чрез литературата”, а доц. д-р Албена Танева за „Българската история на спасението в променящия се свят”. В последните два доклада се отчетоха двете основни позиции по въпроса със спасението на българските евреи. Известната Леа Коен, политик, дипломат и писател, чрез доклада си „Антиеврейските процеси от 1942-43 г. като пропаганден инструмент за депортациите (случая Арие и смъртните присъди на Леон и Рафаел Арие)” защитаваше тезата си, че в България е съществувал, макар и в по-мека форма, Холокост, а българското правителство е отговорно за изпращането на македонските и егейски евреи в лагерите на смъртта и днешните управляващи трябва да се извинят за това. По-умерен и балансиран в позицията си, изразена в труда му „Парламентарната опозиция и антиеврейското законодателство”, изрази проф. Георги Близнашки, който смята, че хвърляне на вината върху българските правителства означава да се хвърли сянка върху героичния и уникален в историята акт на българския народ и да се даде „хляб” за всички злонамерени сили извън границите ни да ни класифицират като „окупатори”. Всеобщото мнение  обаче бе, че е много трудно да се правят изводи и да се съдят хората за минали събития, станали в сложна международна обстановка, война и изключително тежка обстановка за взимането на държавнически решения.

Хубаво бе, че се разкриха интересни нови факти по темата за българските евреи. Хубаво бе и че се чуха различни мнения. Лошото обаче е, че българският народ (а и еврейската общност у нас и в Израел) остава разделена по въпроса за Холокоста по нашите земи. А това затруднява и позицията на днешното правителство, която то понякога се налага да заеме.    

                                                                                     

 

Автор: Асен Милчев
20.04.2018 г. 12:33
Посетено: 725
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/27537-skritoto-litse-na-spasyavaneto-na-balgarskite-evrei