Представяне на стихосбирката "Корени" от Петър Бурлак-Вълканов, патриарх на бесарабската българска поезия

На 25 януари 2018 г. от 18. 00 ч. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" - гр. София организира представянето на поетичната сбирка "Корени" на патриарха на бесарабската българска поезия Петър Бурлак-Вълканов (1939-205).

Стихосбирката е издадена през 2017 г. в гр. Одеса на български език. Включва 90 стихотворения, голяма част от които останали непубликувани приживе, а също кратки биографии на П. Бурлак-Вълканов и на бизнесмена и негов земляк Петър Бахчеван, който финансира издаването на последните му три книги; въвеждащи думи от редакторката Антонина Узун и от Петър Добрев - кмет на с. Островное; предговор „Думи за Патриарха“ от проф. Елена Налбантова и 12 страници със снимки и факсимилета.

Книгата е юбилейна, като поводите за издаването й са 200 години от създаването на с. Бабата, което днес се нарича Островное и което е родното място на П. Бурлак-Вълканов, и половин век от излизането на първата му стихосбирка „Моя южна равнина“, която е първа книга на български език, издадена от бесарабски българин след Втората световна война.

За издаването на книгата се оформя екип от съмишленици, който включва П. Бахчеван, настоящия кмет на Островное П. Добрев, поетесата и журналистка А. Узун и проф. Ел. Налбантова. От гледна точка на историята на културата оформянето на кръг от съмишленици свидетелства, че в една общност, в случая българската бесарабска, не само съществува икономически, културен и политически елит, но че той започва да се консолидира и да решава съвместни задачи. В историята на съвременната българска бесарабска литература знаменателна роля изиграва поетът Нико Стоянов, който от края на 80-те години на ХХ в. започва да редактира в Кишинев първия български вестник в молдовската столица, наречен „Родно слово“. Н. Стоянов издирва български творци от Бесарабия и Таврия, отпечатва на вестникарска хартия техни книги, а в началото на ХХI в. издава антологии на българската бесарабска поезия и проза. От 90-те години на ХХ в. обаче издаването на новосъздадени книги се превръща в лично дело на авторите. Тук разбира се не бива да забравяме усилията на хора като Игор Пушков от Болград, но за онова, което се случва, илюстрация е начинът, по който стигат до издаване книгите на писателския тандем Анна Малешкова-Николай Куртев. И на този фон през 2017 г. се появява стихосбирката на П. Бурлак-Вълканов „Корени“, замислена, подготвена и издадена от първия в историята на съвременната българска бесарабска книжнина кръг от съмишленици. Макар и като случайно съвпадение в юбилеите, свързването на името на поета с годишнината от създаването на родното му място има своите основания в неговото творчество. „Мойто селце“, както той го опоетизира в едно от най-хубавите си стихотворения, е обект на вдъхновение още от първите му творби и до последно.

Стихосбирката „Корени“ е разделена на три части, като много от творбите са създадени от П. Бурлак-Вълканов в последните му години, част от тях очевидно не са съвсем дооформени, но с избора си на теми те ясно показват посоката, в която поетът се движи от първия до последния си порив. Именно тази посока определя мястото му сред останалите български автори от Бесарабия. Още с първата си книга той се насочва към теми, които извеждат бесарабския българин от безличното битие на селянина и го обвързват с традициите на една вековна общност и с историята на една прародина, която е както балкани, гори и реки, така и подвизи и слава. През 2004 г. – година преди смъртта си – с финансовата помощ на П. Бахчеван той издава стихосбирките „Стара планина“ и „Такъв съм млад“. Втората е преиздадена през 2008 г.

Книгите „Стара планина“ и „Корени“ можем да разглеждаме като завета на поета. Първата събира творби, в които погледът е обърнат към историята и на прародината, и на бесарабските бежанци. Втората чрез трите си части – „Дати“, „Бабата“, „Поетът“ – представя онези теми, които са вълнували Петър Бурлак-Вълканов във финала на земния му път. И те отново са свързани с идентичността - и на общността, и на човека като част от нея.