След-и
Чирпан с нова изложбена зала
160 години от рождението на Г. Данчов - Зографина
◊ СЪБИТИЕТО
На 6-ти септември – Деня на Чирпан, бе открита нова изложбена зала "Георги Данчов - Зографина".
Събитието е свързано с 160-годишнината от рождението на зографа. В новата изложбена зала е подредена експозиция от творби на Г. Данчов: икони, картини - живопис, литографии, осигурени от фондовете на галерии в София, Пловдив, Ст. Загора.
Изложбата ще продължи до 20 септември.
Уредникът на ГХГ в Чирпан - художникът Владимир Кондарев, подари своя картина – портрет живопис на нейния патрон зографа Г. Данчов.
◊ КОЙ Е ГЕОРГИ ДАНЧОВ
Георги Данчов е роден през 1846 г. в Чирпан, от 14-годишна възраст изучава иконопис при асеновградския зограф Алекси Атанасов. Едновременно се занимава и със стенопис и 17-годишен работи заедно с майстор Алекси в Араповския манастир. По–късно изучава техниката на литографията, интересът му към нея остава траен за цял живот.
Житейският и творчески път на Г. Данчов минава през Цариград, където се среща с Петко Р. Славейков и скоро става дописник на редактирания от него вестник "Македония". Връщайки се в България, той извършва огромна просветителска и родолюбива дейност. Включва се в инициативния комитет в Чирпан за изграждане на местно читалище, жилището му става пристан на местния таен революционен комитет и чирпанската интелигенция, тук отсяда и дяконът В. Левски. Срещат се в Сопотския манастир, където Данчов изписва свода и някои икони на манастирската църква.
В продължение на три години и половина Г. Данчов е сподвижник на В. Левски. Подправя печатите на турските паспортни писалища и с тях издава фалшиви тескерета (пътни листове), които често спасяват комитетските дейци от опасни ситуации. Паралелно с революционно-организаторската си дейност Г. Данчов извършва и иконописна дейност.
След залавянето на В. Левски Г. Данчов организира три засади от въоръжени съзаклятници по железопътната линия Чиран-Пловдив-Пазарджик, за да освободят Левски, разбира се, безуспешни.
След обесването на Апостола Г. Данчов, заедно с 22-ма осъдени, е откаран в Цариград, а оттам в Диарбекир. След седем месеца е освободен, но в рамките на града. Следват митарства и неудачи, успява да се добере до границата с Кавказ, но руските власти го вземат за турски шпионин и той отново е хвърлен в затвора в Тбилиси. Български военен лекар му помага да напусне затвора и да пристигне в Одеса. Тук той изучава творбите на руските художници.
Подписването на Сан-Стефанския договор го заварва в Свищов. Тук не се задържа дълго, през 1879 година отива в Пловдив, в течение на няколко години илюстира учебници, преподава в местното мъжко реално училище, създава фотографско ателие, изписва икони за села и градове: Казанлък, Ст. Загора, Калофер, Пловдив.
На 6-ти септември – Деня на Чирпан, бе открита нова изложбена зала "Георги Данчов - Зографина".
Събитието е свързано с 160-годишнината от рождението на зографа. В новата изложбена зала е подредена експозиция от творби на Г. Данчов: икони, картини - живопис, литографии, осигурени от фондовете на галерии в София, Пловдив, Ст. Загора.
Изложбата ще продължи до 20 септември.
Уредникът на ГХГ в Чирпан - художникът Владимир Кондарев, подари своя картина – портрет живопис на нейния патрон зографа Г. Данчов.
◊ КОЙ Е ГЕОРГИ ДАНЧОВ
Георги Данчов е роден през 1846 г. в Чирпан, от 14-годишна възраст изучава иконопис при асеновградския зограф Алекси Атанасов. Едновременно се занимава и със стенопис и 17-годишен работи заедно с майстор Алекси в Араповския манастир. По–късно изучава техниката на литографията, интересът му към нея остава траен за цял живот.
Житейският и творчески път на Г. Данчов минава през Цариград, където се среща с Петко Р. Славейков и скоро става дописник на редактирания от него вестник "Македония". Връщайки се в България, той извършва огромна просветителска и родолюбива дейност. Включва се в инициативния комитет в Чирпан за изграждане на местно читалище, жилището му става пристан на местния таен революционен комитет и чирпанската интелигенция, тук отсяда и дяконът В. Левски. Срещат се в Сопотския манастир, където Данчов изписва свода и някои икони на манастирската църква.
В продължение на три години и половина Г. Данчов е сподвижник на В. Левски. Подправя печатите на турските паспортни писалища и с тях издава фалшиви тескерета (пътни листове), които често спасяват комитетските дейци от опасни ситуации. Паралелно с революционно-организаторската си дейност Г. Данчов извършва и иконописна дейност.
След залавянето на В. Левски Г. Данчов организира три засади от въоръжени съзаклятници по железопътната линия Чиран-Пловдив-Пазарджик, за да освободят Левски, разбира се, безуспешни.
След обесването на Апостола Г. Данчов, заедно с 22-ма осъдени, е откаран в Цариград, а оттам в Диарбекир. След седем месеца е освободен, но в рамките на града. Следват митарства и неудачи, успява да се добере до границата с Кавказ, но руските власти го вземат за турски шпионин и той отново е хвърлен в затвора в Тбилиси. Български военен лекар му помага да напусне затвора и да пристигне в Одеса. Тук той изучава творбите на руските художници.
Подписването на Сан-Стефанския договор го заварва в Свищов. Тук не се задържа дълго, през 1879 година отива в Пловдив, в течение на няколко години илюстира учебници, преподава в местното мъжко реално училище, създава фотографско ателие, изписва икони за села и градове: Казанлък, Ст. Загора, Калофер, Пловдив.
Активен участник в комитета за Съединението на България, той е един от главните дейци на акта. Захари Стоянов възлага на Данчов да изготви списъка на временното правителство, в който е включен и той. Една от първите жертви на акцията за Съединението е неговият брат Иван Данчов.
В началота на 1890 г. Г. Данчов редактира и издава сатиричния вестник "Таласъм". В същата година е избран за помощник-кмет на град Пловдив. През 1892 г. става народен представител в четвъртото Велико народно събрание като либерал от партията на Стамболов. След падането от власт на Стамболовото правителство Г. Данчов е пребит на улицата. Това го кара да напише протест към цар Фердинанд, в който казва:
"Три години и половина съм другарувал с Васил Левски по устройството на комитетите за освобождението на България, поддържан от собствени средства. Заплатата ми беше вечно заточение, пътните ми - тежките вериги, дневните ми - прикладите на солдатските пушки по плещите ми… Носил съм тежки вериги, от които ръждата на врата ми още не се е изтрила и белезите по ръцете и краката ми личат като ордени за храброст."
В края на 1897 г. Г. Данчов е вече тежко болен и трудно изхранва шестчленното си семейство. Принуден е да моли за поборническа пенсия. Отпускат му 50 лева месечно. През 1901 г. загубва втория си син. През 1903 г. отново се залавя за четките и боите, рисува портретна живопис с маслени бои, изработва портретите на Христо Ботев, Захари Стоянов, Димитър Петков, продължава да изписва икони за нуждите на българските църкви и манастири в цялата страна.
В края на жизнения си път Г. Данчов чувства като свой дълг да изработи портрет на В. Левски, независимо от трите изрисувани и отпечатани от него литографни портрета на Апостола. Той пристъпва към това дело с пиетет и се справя успешно със задачата. Създава два етюда и един протрет на Апостола, които имат документална стойност, защото е предаден автентичния цвят на кожата, косата, очите и мустаците на В. Левски. Г. Данчов е единственият жудожник, който лично е познавал Левски като негов съратник и чест спътник. Имал е възможност отблизо да наблюдава Апостола при различни обстоятелства.
Народното събрание му увеличава пенсията на 200 лева месечно, но той я получава само няколко месеца. Умира в 1908 г. в деня на честването на 30-годишнината от Освобождението на България.
Народното събрание му увеличава пенсията на 200 лева месечно, но той я получава само няколко месеца. Умира в 1908 г. в деня на честването на 30-годишнината от Освобождението на България.
Автор:
Елена Шопова
Публикация:
07.09.2006 г. 09:46
Етикети:
Посетено:
865
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/2689-chirpan-s-nova-izlozhbena-zala