XXV Международен панаир на книгата в Братислава (9-12 ноември)

На представянето на романа „Къщата на глухия” от Петер Крищуфек взеха участие (от ляво надясно) писателят Павол Ранков - водещ проявата, авторът Крищуфек, преводачът Асен Милчев и Марияна Янчева – председател на сдружението на българските интелектуалци в  Словакия.

„Библиотеката” е единственият панаир на книгата в Словакия, чиято дългогодишна традиция (вече 25 години) допринася за есенния колорит на словашката столица. За издателствата това е отлична възможност да представят продукцията си пред обществеността. Тук се предлага голямо жанровото разнообразие от произведения на „литературата на факта”, женски „розови” поредици, фантастика в различни разновидности, детективски романи, детска, научна и религиозна литература, енциклопедии, както и поезия. (Тази година имаше дори и щанд за антикварни книги). Атмосферата на панаира се допълваше от съпровождащата му програма, която включваше срещи с любими автори, раздаване на автографи, премиери на заглавия, драматизирани четения и творчески ателиета за деца. Отново по традиция панаирната програма обхващаше и изложбата на дидактична техника „Педагогика”, насочена към новаторски учебници, образователен софтуер и училищни помагала.

Според организаторите за четирите дни на панаира през него са преминали  приблизително 45 000 посетители. На него са се представили над 200 издателства от Словакия, Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Румъния, Русия, Индия и Китай. По своеобразен начин тук отново присъстваше и нашата страна. Благодарение на чудесното сътрудничество със Словашкия литературен и информационен център (LIC) към Министерството на културата на Словакия, който за пореден път ни предостави своя представителен щанд, се осъществи словашката премиера на българския превод на романа „Къщата на глухия” от Петер Крищуфек. Той вече бе представен и на читателите на LiterNet в бр. 6/2017 („Ако се правиш, че не дочуваш…” и пак там - откъс от книгата, както и „Сагата на две словашки семейства през турбулентния XX век” в бр. 7/2017). За преводача Асен Милчев това е поредната книга след „Компаньонът” (2012) и „Дунав в Америка” (2013) на Михал Хворецки, (и двете са на издателство „Нов Златорог”),  „Майки” (2014) на Павол Ранков (издателство „Безсмъртни мисли”) и ”Кафене Хиена” (2015) от Яна Беньова - с европейската награда по литература за 2012 г. (издателство „Гея Либрис”). Повече за тази книга можете да намерите в броевете 6/2015 („Една история, при която малко се говори, но много се тъгува”) и 7/2015 („Дунав – обединени в литературата”) на LiterNet. И романът „Петата лодка” (2016) от Моника Компаникова (носителка на многобройни награди, включително и най-голямата словашка за литература Anasoft Litera), издаден отново от „Нов Златорог”. (Допълнителни сведения за авторката и произведението й можете да прочетете в бр. 9 и бр. 10 на LiterNet ( „За света на децата, който възрастните не разбират” и откъс от „Петата лодка”. Tези заглавия излизат с финансовата подкрепа на Литературния и информационен център в Братислава, което обяснява и българското присъствие на панаира.

След няколкогодишна суша…

Тази година българското участие на панаира обаче бе в известен смисъл знаменателно. След като дълго време не бе излизала никаква преводна книга от български автори в Словакия, сега се появиха три заглавия едновременно. Благодарение на усилията и на Българския културен институт в Братислава на „бял свят” се появиха поетичната сбирка „Тънка книжка” (Tenká knižka) на Екатерина Йосифова, (в превод на Димана Иванова и Игор Круцовчин), новелата „Прашка” ( Prak) на Йордан Радичков (превод Игор Хохел) и първият роман на Захари Карабашлиев 18 % сиво (18 odtieňov sivej) в превод на Катарина Седлакова. Те също бяха представени на щанда на словашкия литературен център.

 Панаирът на книгата “Библиотеката” в Братислава не е голям колкото тези в Париж, Лондон, Москва, Болоня... Отстъпва по брой на участниците и изложбена площ дори на този в София. Но въпреки 25-годишната си възраст, той е изпълнен с някакъв детски ентусиазъм. Всеки се стреми да привлече вниманието на публиката с най-изразителната реклама на щандовете си и най-интересни съпътстващи прояви. Надпреварват се с огромни намаления на цените на книгите (до 80%). Човек можеше да си купи луксозни издания за дребни пари. Истински коледни подаръци. Припомних си колко добре изглеждаше националният щанд на Словакия на тазгодишния най-голям в света панаир на книгата във Франкфурт на Майн. Не можах без огорчение да го сравня със скромния (не по размери, а по дизайн) български щанд, който бе разположен в близост до словашкия. Дълги години се говори да се отдели подобаващо внимание и средства, за да можем и ние да се гордеем с представителството си. Очевидно без резултат.

А иначе сътрудничеството между литературните продукции на Словакия и България се развива. Очакваме на наближаващия Международен литературен фестивал в София (12-17 декември), посветен на литературите на страните от вишеградската четворка, който съпътства софийския международен панаир на книгата в НДК, да ни гостуват словашките писатели Яна Беньова (нейното участие в програмата на фестивала е предвидено за 13.12. от 15 часа). Петер Били трябва да бъде представен на 14.12. от 16,30 часа, а Михал Хворецки на 15,12. от 16,30 часа. Всички те имат поне по една издадена книга на български език. Очакваме ги.