Изкуство и в периферията на града

15 юли, 19 часа. Навъсеното небе и капките дъжд не уплашиха дошлите за литературната вечер на Словакия, която се провеждаше на открита сцена (контейнер) в парковото пространство при езерцето около Дома на културата в квартал ”Дружба” 1 в София. Организаторите на събитието – неправителствените организации „Нови публики”, Фондация „Арт офис” и фондация „ Асоциация Информбюро”, заедно с ОКИ Дом на културата „Искър” - бяха принудени да премесят проявата на закрито, на сцената на културния дом. Това пък даде възможност на посетителите, които досега не бяха влизали там, да видят един интериор от сталинския период на архитектурата, времето на култа към личността. (Сградата е била построена още през 1953 г. и за чест на местните власти е поддържана в отлично състояние). Внушително пространство, просторна сцена, ослепителни лампиони… Обстановка, сякаш подчертаваща величието на тогавашните авторитарни власти. Сега, разбира се, времената са други и тази монументална сграда е призвана да възвърне името си на средище на културата за жителите на кв. „Дружба”, от каквото жизнено се нуждае. С такава цел е създаден и проектът „Изкуство в контейнер”, част от който бе и тази литературна вечер. Той изявява желанието да се разкрие алтернативно място за култура извън центъра на София, както и да се привлекат нови публики от периферията на столицата.

И така, бяхме дошли да участваме в една от тези изяви от проекта, посветена на съвременната словашка проза. Малко предистория: в края на годината, през месец декември, когато е традиционният панаир на книгата в София, ще се проведе и традиционният Международен литературен фестивал. Тази година фокусни страни на фестивала са държавите от Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Затова е и тази предварителна презентация на техните литератури. Разбира се, в съвместната инициатива вземат участие както организаторите на фестивала, така и културните институти на първите три държави и посолството на Словакия.

Произведението, което бе предоставено на вниманието на публиката, бе „Петата лодка” от Моника Компаникова. (Читателите на Liternet вече бяха информирани за романа и авторката в рецензията: „За света на децата, които възрастните не разбират” (бр. 9/206), откъс от романа „Петата лодка” (бр. 10/2016) и интервюто с авторката „Децата ме очароват” (бр.1/2017). Книгата представи преводачът й Асен Милчев, който наскоро бе отличен със сребърен плакет на министъра на външните работи и европейската интеграция на Словашката република за значителен принос в областта на популяризирането и разпространението на словашката литература в България. За това свое произведение Моника Компаникова е наградена с най-голямата словашка литературна награда Anasoft Litera за най-добра проза за 2011 г. и е преведено на чешки, полски, унгарски, немски, арабски, а вече и на български език. По мотиви от романа й е създаден и едноименен филм, чиято постпродукция в момента жъне успехи на международните филмови фестивали, като режисьорката му Ивета Грофова е била словашкото предложение за чуждоезичен „Оскар” зa дебютния си филм Made in Ash.

Сюжетът на романа „Петата лодка” е развит въз основа на истински случай. В него се разказва историята на Ярка – дванайсетгодишно момиче, без баща и с майка, травмирана от ранното си майчинство. В объркания свят на своя дом, страдащата от липса на любов и внимание, Ярка организира в градинската си къщичка извън града свое тайно семейство, заедно с осемгодишния Кристиян и две малки близначета. Това е книга за възрастните през погледа на децата. И за света на децата, който възрастните не приемат, а грубо се намесват в живота им. Тук детската беззащитност и крехкост се конфронтира с безогледността и бездушието на възрастните. И малките са принудени да търсят спасителната лодка сред морето от скандали и неразбории  у дома, като често намират по-голяма сигурност на улицата. Авторката е населила романа си с тъжни, самотни и преждевременно развити деца, които наранени от най-близките си, бягат от къщи и сключват „тайни” съглашения помежду си.

В разговора за съвременната словашка проза участваше и режисьорът и драматург Стефан Прохоров, когото интересуваха словашките писатели, които ще участват в Международния литературен фестивал през декември. Един от тях е Михал Хворецки, млад, но вече много успешен словашки автор и блогър, чиито два романа – „Компаньонът” и „Дунав в Америка” (и двата на издателство „Нов Златорог”) са преведени от Асен Милчев. Той, заедно с предходната авторка Моника Компаникова, както и Яна Беньова (нейният роман „Кафене Хиена” (издателство „Гея Либрис) също е представен в Liternet в бр. 6/2015 – Яна Беньова. Кафене „Хиена” и в бр. 7/2015 - откъс от романа - са сред представителите на много силното поколение на около четиридесетгодишните  словашки писатели. Към тази група можем да причислим и третият участник в литературния фестивал – Петер Били, чийто роман „Светият Демон” (издателство „Ерго”) е преведен на български от Димана Иванова.

Интересът на публиката бе поддържан от актрисата Василена Винченцо, която прочете откъси от романа „Петата лодка”.