Лекция на тема “Орфей и орфизма”

Много страници са изписани за Орфей и още повече ще се изписват и четат. Но тепърва човечеството все повече ще разтълмява метафизичните тайни на орфизма и ще разгръща неговото учение, ще извървява пътя от Седемструнната лира до Слънцето. А България чрез него все повече ще носи белега на посвещението и предопределението си.

В това бяха сигурни Йордан Епитропов и Марин Маринов – лектори от Националната школа към Движение “Път на Мъдростта”, които споделиха своите духовни търсения пред кърджалийци.

Тепърва Орфей ще ни прави пътници към знайността на бъдещата мъдрост и ще повдига ръста на духовната ни будност. Защото той ни даде пътя към освобождаващата духовност, новия светоглед за сливане на Аполоновото и Дионисиево начало, единството на Дух и материя, на слово и дело, на физическо и душевно, на вътрешно и външно, на частното и общото. Единството между ритъма на сърцето и пулсацията на вселената. Разкри ни и голямата роля и задача на всемогъщото изкуство в този път, неговата миролюбива и обединяваща сила.

Защото и то, като световната душа, може да се разделя, но и вечно се възстановява и не допуска никакво разпокъсване на своята красота. А красотата, като душата, е вечна, безсмъртна, тъждествена в себе си. И хората, които й са се посветили, носят нейната прорицателска същност – една съвременна одисея в сферите на неутолимия човешки дух, ставаща чрез Орфей едно предизвикателство да удовлетворим неудовлетворението си. Едно единство с природата и една песен, която пеем и която може да укроти нашите “зверове”, “бури”, “вулкани”, “земетресения”.
     
Лекторите – последователи на учението на Ваклуш Толев, поставиха акцента в своите изложения върху силата на освобождаващата духовност в орфическото учение. И то чрез истината за Орфей като зримост на Духа, като живян път в космическата религия. Като един нов светоглед за Божеството и за вътрешната алхимия на трансформацията. Тази, която превръща страданието в благодат и е вътрешен приглас за откровение на душата. И тази, в която се крие истинският път към съвършенството.
     
А Орфей превръща тази истина в един магичен път за посвещение във Всемирната даденост. Път към ритмичността на планетното движение. Към обятията на музиката на сферите, тези които раждат и изповядват света и насочват движението към слънчевия храм на Духа. Към там, където мъдро свети и пламти вечното Орфеево триединство между дух, душа и материя.

В едно ритмизиране с изначалната вибрация. В път към синхрон и хармония между идея и отговорност. 
 
А умеещият да внесе този космически ритъм, става човек, който може да направи всичко, което желае.