След-и
Първият опит за среща между читатели, блогъри, критици – повод за нова дискусия
Дискусията „Читатели, блогъри, критици - срещата (не)възможна” се проведе в Литературен клуб „Перото” в петък вечер, а дъждовното време не попречи да се събере многобройна публика и не охлади ентусиазма на присъстващите.
Специални гости на събитието бяха литературните критици Владимир Трендафилов и Йордан Ефтимов, блогърите Милена Ташева и Десислава Желева, както и писателите Момчил Николов и Васил Георгиев. Модератор бе журналистът и преводач Георги Ангелов.
Дискусията бе открита от Стефка Ангелова от сдружение „Всичко за книгите” (организатор на събитието): „Като хора, професионално свързани с книгите, и като сдружение, а и като читатели сме част от литературния процес – следим го и участваме в него. Изключително много заглавия се появяват на книжния пазар, съществуват и много канали за информация за книгите. Голямата част от нея обаче са рекламни текстове. Обратната връзка, която получаваме от коментарите в социалните мрежи, в читателските групи, показва много ясно едно нещо – на читателите им е трудно да се ориентират в многообразието от книги. Те се объркват все повече и повече и от скандалите, които често се вихрят във фейсбук”. Тя изрази надежда разговорът да стигне до колкото може повече хора и да помогне на читателите да се ориентират в този огромен и сложен литературен лабиринт.
Литературните критици и книжните блогъри са тези, които пишат за книги и носят отговорност пред читателите. Каква обаче е разликата между тях?Според Владимир Трендафилов всеки, който пише коментар към книга или литературно явление, вече пише критика. „Разслоенията между блогъри и критици започват на едно друго ниво. Независимо дали пишеш в блог, в академично списание или във вестник, някак винаги пишеш в два съдържателни модуса – или пишеш реклама, или пишеш истина. Рекламата не противоречи на истината – тя обаче може да се възпроизвежда независимо от опозицията истина-лъжа”, коментира той.
Колегата му Йордан Ефтимов обаче не бе съгласен с неговите думи. Той е на мнение, че критиката може да бъде схващана тясно и още по-тясно: „За да си литературен критик, не е нужно само да притежаваш някои качества, но и да имаш социална позиция. Мнозинството от българските издатели обаче смятат, че нужда от литературна критика няма”. Според Ефтимов в блоговете текстът има едно основно съдържание и то е „уау” и по думите му в тях не се пишат рецензии, а ревюта.
За Десислава Желева писането в блог си има свои характеристики и няма смисъл да бъде сравнявано с литературна критика от вестник например, защото медиите са коренно различни – както и начинът, по който се пише.
Писателят Васил Георгиев е доволен от факта, че блогърите са променили един модел на липса на комуникация между издателите и читателите.
Сериозен спор се разрази по темата дали блоговете са вид медия. Според Владимир Трендафилов един блог може да бъде медия – носител на много обосновани критически мнения. „Просто блогърството има по-къса биография отколкото литературната критика, която е във вестници, списания и т.н.”, допълни той.
Йордан Ефтимов обаче бе категоричен, че никой не би трябвало да се съмнява, че блог означава дневник, а не медия: „Блогът по дефиниция е лексикон. Ти не се чувстваш отговорен пред никого. Чувстваш се отговорен да кажеш на приятелчетата какво те кефи. Проблемът не е в критиците, нито в блогърите. Проблемът е в структурата на медиите и какво обществото очаква от тях”.
Милена Ташева побърза да уточни, че блогърите не си поставят за цел да пишат литературна критика и да формират читателски вкусове. „Ние не пишем литературна критика, а ревюта на книги, които са абсолютно различен жанр и имат напълно различна цел”, сподели тя.
Писателят Ангел Игов, който бе сред публиката, също взе участие в разговора. Според него постепенно блоговете са иззели функциите на критиката: „Не виждам нищо лошо в съществуването на блоговете и нищо лошо в това човек да изразява своето лично мнение за една книга, макар че това не е медия по никакъв начин. Проблемът е в това, че критиката в България е ужасно слаба, малко е като количество, не е кой знае какво като качество, медиите, които я публикуват, нямат кой знае какъв излаз към големи публики и поради тази причина блоговете изземват функциите на критиката. Просто хората започват да ги четат, за да се ориентират така, както иначе биха чели критика. В тази връзка искат или не искат, блогърите формират мнение”.
Тъй като темата е много обемна, времето не стигна на всички желаещи да се включат с коментар или с въпроси. Това обаче е добър повод за нова среща.