След-и

Бисери на гагаузката култура – ценностно достояние на Бесарабия

Фолклорен фестивал в гр. Болград

Бисери на гагаузката култура – ценностно достояние на Бесарабия


Бесарабска моя земя!
Слънцето тук за всички свети,
Хляб и сол на всички дава тя
Към всички мила и добра –
към гагаузи, българи, руснаци, украинци.

Бесарабия е многонационален край. Тук задружно живеят различни националности, сред които са и гагаузите. Фолклорът на гагаузите по мотиви, идеи и образи, исторически и художествено съответства на фолклора на българоезичните им съседи и автентичния български фолклор.

Езиковата практика на гагаузите е единственият отличителен признак, по който се открива разликата им от българите и от който някой си изхожда, за да ги определи като тюрки или турки по произход.

Материалната култура на гагаузите е аналогична на културата на българите в областите на съвместното им проживяване.    

Наред с всички празници, подчертаващи същността на някоя от културите, провеждани в Болградско («Буджакско надсвирване» - фестивал-конкурс на оркестри за българска народна музика, «Български сърца» - фестивал-конкурс за българска народна песен), е и фестивалът на гагаузката култура «Гагауз халкън седефлери».  

Целта на това начинание е съхраняване и възраждане на етническата и културна самобитност на гагаузите, възпитаване на уважение към културата, към традициите на фолклора на гагаузите в бесарабския край, който е отражение на вечно живите традиции на народното творчество.

Тази година фестивал-конкурсът се проведе на 27 и 28 юни в град Болград. Програмата бе наситена и разнообразна. Включваше ред прояви, взаимно допълващи и разкриващи идеята за по-пълно и колоритно представяне същността на гагаузката култура - кръгла маса, екскурзия из града, тържествено откриване на фестивала, конкурсна музикална програма. Горещината и парещият въздух на летните дни сгъстиха палитрата от цветове в уютното и гостоприемно градче. Това бяха цветове на гагаузките бисери от Украйна и Молдова. Слънцето озари себеподобни частички и ги събра в единно цяло – песен, музика и танц, родени и откърмени на земя, носеща историята на народа през вековете.

Едно от най-интересните събития на фестивала бе етнографската изложба със същото название «Гагауз халкън седефлери», което ще рече «гагаузки бисери». Експозицията бе представена от Областния център за българска култура в град Болград, който наред с популяризирането на всичко българско, не изключва и принципа на приемственост с други култури. Още повече, че гагаузката култура стои много близо по всички признаци (освен езика) до българската.

Експонатите са не само част от изложбата в сградата на районния Дом на културата, много от тях имат и до днес първостепенна роля в бита на гагаузките семейства. Има къщи (например в с. Дмитровка, с. Александровка), където много старинни вещи все още създават уют и са в употреба. Къде килим все още виси с логотипи на близки хора или тъкан на ивици с черни, червени и зелени цветове. Къде ракла стои с тежък катинар, заключил тайните на предишните си стопани. А ето че и портрети на хора от минали векове - красиви, горди. Погледнеш ли някоя черга, бродирана кърпа, чист бял пешкир – до всичко с любов се е докоснала ръка на грижовната майка, обичаща жена и съпруга – човек с широка душа и топло сърце. Строгият поглед на бащата, коравите му жилести ръце долавяме чрез изправените, готови за работа оръдия на труда – лопата, вила, кошници, гърнета…

С тази изложба сътрудниците на Центъра успяха да проникнат в атмосферата на близкото минало на гагаузите, изобразявайки фрагменти от техния бит. Докарани и подредени по присъщ за гагаузите начин, експонатите «оживяха», намериха нов и същевременно много познат израз на отминалия патриархален свят.

Експозицията бе компилативен сбор на експонати от различни села на района с гагаузко или гагаузко-българско население – с. Александровка, с. Дмитровка, с. Червоноармейское, с. Виноградовка. Специални благодарности изказваме на жителите на тези села, оказали съдействие за събирането на материала.

Опитът на екипа на Центъра да покаже една култура, различна от българската, и същевременно с много общи черти, бе сполучлив и надяваме се, показателен. Защото има ли нация, има и нещо, което я прави да е наравно с останалите. Това са бисерите на гагаузите, които трябва да ги съхраняваме и почистваме от прахта, паднала с времето; прахта, наречена – забрава. Всички култури, достигнали до нас, са златната мина за Бесарабия. И именно това ни прави богати - единството на цветове, сенки и оттенъци в разкошния ни млад Буджак. Провеждайки такива начинания, ние съхраняваме националните си традиции, напомняме за изворите на вдъхновение и гордост. Песните, преди да се изпеят, се зараждат и се съпреживяват в душата на човека, там, откъдето идва искрица, зараждаща пламък. Това е родова памет, родово дърво с дълбок корен.

Фестивалът отмина, оставяйки след себе си приятни спомени и впечатления. Дано бисерите на Украйна и занапред светят ярко и правят живота ни по-красив и по-добър!

Автор: Лилия Кара, Областен център за българска култура в гр. Болград
06.07.2006 г. 12:38
Посетено: 987
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/2521-biseri-na-gagauzkata-kultura-tsennostno-dostoyanie-na-besarabiya