III-то издание на "Дръстър" - симпозиум по скулптура - метал

◊ СЪБИТИЕТО

Закриването на Третия симпозиум по скулптура "Дръстър" в гр. Силистра бе тържествено отбелязано на 01.07.2006. Професор Ан. Станев, организаторът на тази артистична и високо художествена акция, тази година е поканил за участие Ана Иванова, Виолета Халваджиева, Георги Лазаров, Иван Русев, Николай Колязов, Павлин Радевски, Стефан Лютаков, Стоян Цанев и Теодор Нанев. Творци от три поколения за пореден път утвърждават този престижен Форум с подрепата на община Силистра и някои представители на бизнеса в града.


◊ ЦЕЛИ НА СИМПОЗИУМА

Целта и приносът на симпозиума е
- създаване на скулптурни произведения с висока художествена стойност, вписващи се в облика на Силистра, град с богато древно минало и съвремие,
- запознаване със специфичния израз, философия и тенденции в съвременната скулптура и
- формиране на критерии в тази важна и трудна за възприемане сфера на човешката култура.

Регулярното провеждане на симпозиума има за цел и да утвърди град Силистра като известен център на скулптурата в метал, така както други градове и селища в нашата страна изградиха своята международна популярност.

Става дума за Европейски проект в неговия най-сериозен смисъл. Това, което предлагаме, е обмислено най-задълбочено и професионално, с мнението на художници, доказали качествата си като водещи фигури в нашето изкуство.

В статута на симпозиума ясно са заявени философията и целите. Нашата култура е част от Европейската. Европейската култура не е една мъгла – тя е толкова трудна и сложна, както медицината например и новите форми на науката. Изкуството не е нещо, което стои само зад стените на музеите. Всички знаем за една от силните страни на съвременната философия на Европа – максимална откритост и достъпност до максимална част от обществото – така то, обществото, е по-образовано, по-свободно, по-силно.

В този проект, в тази идея няма агресия. Смущението идва от силата на изкуството като такова и от друга страна – от малкото възможности да се общува с него. И баналното убеждение, че художниците са хора, които нещо там си чоплят в ателиетата, нещо никому полезно.