След-и

Етнографският музей откри изложбата „Различната България“ по време на теч от таваните в четири зали

Таванът на Етнографския музей протече на четири места

Етнографският музей откри изложбата „Различната България“ по време на теч от таваните в четири зали


На 3 декември, след инцидента с тавана в Националната библиотека и час преди откриването на фотоизложбата „Различната България“, протече тавана в Националния етнографски музей. Снеготопенето на покрива на занемареното източно крило на Царския дворец причини течове в две от експозиционните зали на втория етаж, както и в две от наскоро обновените със собствени средства на ИЕФЕМ зали на първия етаж.

Музейният екип, заедно с директора на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей доц. Петко Христов, паралелно с откриването на изложбата „Различната България“, полагаше усилия да спаси паркета в залите с кофи, гъби и винили от минали изложби. Въпреки течащото премеждие, откриването на изложбата протече отлично, с повече от 250 гости, очаровани от удивителните фотографии на Асен Великов.

Кураторът на изложбата и специалист връзки с обществеността в ИЕФЕМ – БАН д-р Петър Кърджилов сподели с публиката, че изложбата „Различната България“ е израз на най-малко пет разказа. Запознаваме се първо с личната история на Асен Великов, производител на облекло и любител фотограф, който пътешества из България, за да улови най-вълнуващи и естествени моменти сред празнуващи българи, облечени с традиционни костюми. Асен и снимките му станаха изключително популярни чрез Facebook, което показва, че социалната мрежа не е непременно вредно изобретение. Тя може да се ползва за различни полезни дейности, включително да просвещава потребителите. Друг разказ представлява особено ценното за българския дух пространство и време на националните и международни фестивали и събори за народно творчество – пространства и времена на една наистина Различна България. Именно в тях Асен Великов среща повечето от своите модели. Един от тях е Националният събор на българското народно творчество в Копривщица, който в края на 2016 г., с усилията на екип учени от ИЕФЕМ – БАН, бе вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на UNESCO. Трети акцент в изложбата е върховната значимост на семейството, предвид задълбочаващите се демографска и ценностна кризи в България. Четвъртият наратив ни разкрива различните роли на българската жена. Снимките ни показват българката като работлива мома, красива невеста, съпруга и майка, но също и като боец и водач. В последната роля виждаме Зорница-София Попганчева като Румена войвода в кадри от снимането на филма „Воевода“. Пето съдържание на изложбата е символиката на традиционните български носии от различните краища на България в кадрите, подбрани от специалиста по облекло на ИЕФЕМ д-р Анита Комитска.

Директорът на института доц. Петко Христов съобщи, че в понеделник ръководството ще установи причината за течовете в четирите зали на музея, ще информира медиите и гражданите за наличните поражения и ще съобщи какви действия ще предприемат.

Точно преди пет години, през февруари 2012 г., приключи основния ремонт на западното крило на Двореца – мястото на Националната художествена галерия, в който бяха вложени 3 625 196 лв.  по оперативната програма "Регионално развитие". Източното крило на Националния етнографски музей не беше включено в проекта. То не е ремонтирано от построяването на Царския дворец преди повече от 120 години и проблемите с тази част от сградата са много повече от вчерашното протичане в четирите зали. Тъй като сградата е собственост на Министерски съвет, институтът няма възможност да кандидатства за основен ремонт по проект, а бюджетът на БАН е крайно недостатъчен за тази цел.

 


Автор: ИЕФЕМ - БАН
04.02.2017 г. 17:12
Посетено: 1054
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/25057-etnografskiyat-muzey-otkri-izlozhbata-razlichnata-balgariya-po-vreme-na-tech-ot-tavanite-v-chetiri-zali