След-и

Поглед към конференцията "Българи и гагаузи – заедно през годините"

Шеста международна научна конференция

◊ СЪБИТИЕТО

На 12 май 2006 г. в Комрат – столицата на автономно-териториалната област Гагаузия, намираща се в границите на Р Молдова, се проведе шеста международна конференция, посветена на много актуална за региона проблематика - “Функционирането на българския и другите езици и литератури в контекста на езиковата ситуация в Молдова”. Организатор на конференцията беше българската катедра в Комратския държавен университет начело с доц. д-р Григор Григоров.

Конференцията беше открита от заместник-ректора по учебната част д-р Людмила Федотова. В приветственото слово на доцент д-р Григор Григоров, преподавател по български език и литература от МОН - България, беше подчертано важното значение на предишните конференции с подобна проблематика, утвърдили се като традиция, посветена на Деня на славянската писменост, в Комратския държавен университет. В приветственото слово доц. д-р Димитър Михайлов (България), преподавател в Тараклийския държавен университет, подчерта важната роля на обучението по български език в Р Молдова.

Официални езици на конференцията бяха български, руски, гагаузки, но свързващ всички участници, без съмнение и напълно разбираемо, беше руският език. Бяха изслушани 27 доклада. Участниците на конференцията бяха от различни държави: Гърция, България, Полша, Англия, Украйна, Приднестровие (непризната от Молдова автономия, със свое правителство, валута и т.н.).


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ДОКЛАДИТЕ

Конференцията беше разделена на две секции (историко-етноложка и езиково-педагогическа.

Голям интерес и дискусия в историко-етноложката секция предизвика докладът на Атанасиос Йорданоглу (Гърция, Солун) на тема: “Karamanlidika”: издаване на книги на турски език с гръцки букви и нравствено-поучителен библейски разказ “Жертвоприношение на Авраам”. В. Сърф (Молдова, Кишинев) представи доклад на тема: “Някои аспекти на коледната обредност при славяните и гагаузите в южна Молдова” (по материали от с. Кирсово, с. Ферапонтевка, с. Томай). О. Водинчар (Украйна, Одеса) представи доклад на тема: “Християнската култура – неделима част от религията на младите хора (по материали от Тараклийския район в Молдова)”. Известният гагаузки изследовател етнограф С. Курогло (Молдова, Кишинев) изтъкна ролята на Михаил Чакир за гагаузите и спомените на съвременниците и потомците му. О. Радова-Каранастас (Молдова, Кишинев) “Буджак – етнографска област на разселването на гагаузите”. И. Миглев (България, София) “Софинден сред гагаузите във Варненско”. Определен интерес предизвика докладът на Jemes Kapalo (Англия, Лондон) на тема “Исус Христос тръгнал на дълъг път”, разглеждащ писмени заклинания на гагаузки език с лечебна и предпазна функция. Безпристрастен исторически поглед представи П. Шорников (Молдова, Кишинев) в доклада си “Бесарабските българи по време на окупацията през 1941-1944 г”. Докладът бе подкрепен с илюстративен архивен материал, което още повече засили интереса на аудиторията към този непроучен период от живота на българските преселници в Бесарабия.

С. Булгар (Молдова, Кишинев) изтъкна най-важните моменти от историята на гагаузите и българите на село Курчий (Виноградовка, Украйна). С. Капустин (Молдова, Кишинев) посочи някои етнокултурни взаимовлияния на народите от южна Бесарабия и немските преселници през XIX в. И. Попова (България, Болград) направи опит да открие някои щрихи към етническия характер на бесарабските българи. Д. Никогло (Молдова, Кишинев) представи терминологията на традиционните храни на българите и гагаузите, молдовците и украинците от Молдова. Е. Квилинкова (Молдова, Кишинев) представи общите черти и регионалните особености в гагаузката календарна обредност. Авторката с право подчерта някои насилствено представени календарни практики, например “култът към вълка”, който при гагаузите реално не е толкова разпространен. Г. Манолова (България, София) представи доклад “Форми за сключване на брак при българите и гагаузите. Традиции и иновации”. С помощта на антропологическия метод “анализ от втора ръка” авторката представи някои специфични особености, които са изтъкват от респондентите при разграничаването на преселническата общност на българи и гагаузи. Е. Водинчар (България, София) представи доклад: “Иновационни процеси в календарната обредност на българските преселници в Бесарабия”. Позовавайки се на източниците, взети от “Кишиневсите епархиални ведомости”, изследователката представи отношението на църковната институция, която има за цел да промени и универсализира календарната обредност на преселниците от България, към обредите на населението на цяла Бесарабия. М. Солак (Полша, Познан) представи състоянието на полската община в Молдова.

В езиково-педагогическата секция бяха изчетени доклади по проблемите на обучението на български и гагаузки език, а също така и по проблемите, възникващи в педагогически план. А. Александров (България, Тараклия) представи доклад “Общобалканския съюз “дето”. М. Яниогло (Молдова, Комрат) изтъкна някои начини на педагогическото общуване. Е. Янчогло (Молдова, Комрат) подчерта важната роля на работата с текст по време на уроците по гагаузки език. И. Банкова (Молдова, Комрат) посочи важни белези на субстантивните определителни словосъчетания в съвременния гагаузки език”. М Георгиева (България, Тараклия) представи експериментален вариант на обучението в епически текст с ученици от Р Молдова. М. Пилетек (Приднестровие, Паркани) запозна публиката с някои дидактични игри в развитието на устната реч по български език в началния курс. М. Паслар (Молдова, Тараклия) изтъкна актуалността на българският език в Молдова в условията на билингвална среда. Е. Петрова (Молдова, Валя-Пержи) представи някои педагогически подходи и технологии на обучението по роден край. В. Кондов (България, Тараклия) запозна аудиторията с основните български диалекти в Бесарабия. А. Казаку (Молдова, Комрат) посочи семиотиката – на дрехата, по румънско-гръцки материал. М. Богдан (Молдова, Комрат) направи опит да посочи хайдушките песни на гагаузите и техните български паралели. А. Банкова (Приднестровие, Паркани) изтъкна важни характеристики на кортенския говор. Е. Сибова (Молдова, Комрат) представи общите черти в технологията на педагогическото обучение на уроците по руска литература”. Т. Раковчена, А. Нягова (Молдова, Комрат) направиха опит да подчертаят актуалната роля на етническите НПО на Гагаузия при възпитаването в дух на национална толерантност в региона. Д. Узун (Молдова, Комрат) представи сравнителни аспекти на езика в селата Авдарма и Дезгинжа.


◊ В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Конференцията следваше класическата форма на провеждане на такъв род форуми. В състоялите се дискусии най-оживено бяха разисквани проблемите на календарната обредност и проблематиката, свързана с караманлийската писменост, една непозната за гагаузката общественост тема. Наред с това, точно тази конференция бе един ярък пример за това, че българите и гагаузите могат заедно да поставят проблематични въпроси и заедно да търсят отговори. Впечатляващо е, че на тази конференция дойдоха учени от българските и гагаузките среди (Савелий З. Новаков, Генадий Кара) които без доклади, като слушатели, взимаха участие в дискусиите.

Дискусията в българската конференция беше продължена на следващият ден (13 май), в който бяха проведени “Вторите международни научни Мошковски четения” в с. Бешалма (Гагаузия, Молдова). Следва да се отбележи, че в посочената конференция имаше българско присъствие в лицето на д-р Григор Григоров, който изнесе доклад на тема: ”Версията на М. Чакир за гагаузкия произход”. Всичко изброено дотук е добър резултат на работното сътрудничество между Г. Грироров и С. Курогло.

Автор: Галина Манолова, д-р Григор Григоров
13.06.2006 г. 20:22
Посетено: 1058
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/2437-pogled-kam-konferentsiyata-balgari-i-gagauzi-zaedno-prez-godinite