Вторите международни научни Mошковски четения

◊ СЪБИТИЕТО

На 14 май в Бешалма, едно от гагаузките селища, в които през 1900-та година изтъкнатият руски учен В. Мошков събира огромен етнографски материал за културата и живота на гагаузите в Бесарабия, се проведоха Вторите международни научни Mошковски четения.

За гагаузката етнография В. Мошков заема особено важно място, затова научните четения се провеждат точно в едно от селищата, където на времето е обикалял този изследовател. Не случайно е, че конференцията беше проведена в националния гагаузки историко-етнографски музей на с. Бешалма, основан от изтъкнатия гагаузки поет, писател, художник, музеолог – Димитър Кара Чобан.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ДОКЛАДИТЕ

Конференцията беше открита с приветственото слово на И. Кадън (Комрат, Молдова), представител на народното събрание на Гагаузката автономна област, намираща се в състава на Молдова. В доклада на доц. д-р С. Курогло (Кишинев, Молдова), който е инициатор и основен организатор на мошковските четения, бе изтъкната на преден план важната роля, която изиграва В. Мошков в живота на гагаузката общност. Историкът С. Булгар (Комрат, Молдова) подчерта някои важни исторически моменти при обявяването на комратската република през 1906 г. James Kapalo (Лондон, Англия) представи някои “Народни молитви при гагаузите”.

Интересен доклад представи молдовската поетеса и изкуствовед К. Патроле (Кишинев, Молдова) за живота на И. Папазоглу, изтъкнат румънски художник от гагаузки произход, роден и израснал в Комрат. Авторката изтъкна някои интересни моменти от живота на този творец, живеещ извън пределите на своята общност.

Българското присъствие на тази конференция бе в лицето на д-р Г. Григоров (Благоевград, България), който представи версията на М. Чакир за гагаузкия произход. На пръв поглед български изследовател да говори за гагаузки произход пред гагаузка публика, е твърде храбро начинание и това накара всички да изпаднат в леко недоумение. Следва да се подчертае, че авторът чете доклада на руски, така че това още повече привлече вниманието на събралите се. В доклада бе разгледано произведението “История на гагаузите в Бесарабия” - книга-икона за гагаузката общност, написана от протойерей Михайл Чакир. Подчертана бе неговата просветиталска роля в гагаузската културна история, обърнато бе внимание на свещенническата дейност на автора, а произведението бе разгледано в някои детайли, утвърждаващи гагаузската идентичност посредством чувството за отделен народ, еманципиран от българите, със силно християнско самосъзнание. Не бяха спестени и очевидните исторически неистини, с които си служи М. Чакир в усилията си да докаже небългарската принадлежност на гагаузите. Въпреки остро чувствителната проблематика докладът на д-р Григоров произведе позитивно въодушевление и повишен интерес.

Проф. Анастасиос Йорданогло (Солун, Гърция) представи турските православни гърци “караманлийци” и турските надписи с използвана гръцка писменост. Историкът П. Шорников направи опит да изтъкне най-важните аспекти в назрялото създаване на териториална автономия на Гагаузия. Имаше доклади на М. Гагауз (Кишинев, Молдова) и Т. Марин (Бешалма, Молдова), посветени на политическите репресии в южна Молдова през 40-те и 60-те години на XX в. Д. Никогло (Кишинев, Молдова) посочи етнокултурните взаимовлияния в названията на храната на територията на южна Молдова. В. Сырф (Кишинев, Молдова) направи опит да изтъкне класификацията на жанровете и системата на термините в устното народно творчество на гагаузите. О. Радова (Кишинев, Молдова) посочи някои историко-демографски аспекти в развитието на гагаузите от Молдова и Украйна през 19-ти и 20-ти век.

Интересна версия за митичната система на гагаузите предложи А. Павцова (Комрат, Молдова), която така и не отговори на зададения конкретен въпрос какви източници е ползвала при извеждане митовете на гагаузите като система. Кратка справка за паметниците на Буджакската степ представи А. Агульников (Кишинев, Молдова). Докторантката Н. Дарадур представи доклад за съвременното състояние на семейството и раждаемостта на гагаузите. Тъй като докладите не бяха разделени по секции времето да бъдат изслушани всички участници за съжаление не стигна.

Следва да се подчертае, че това е една от малкото научни прояви на гагаузите, организирана от самите тях. По замисъл и настроение тя е отворена за още по-широко, по-етично българско участие, уважаващо правото им на самоопределение.