Награждават посмъртно Яворов

◊ СЪБИТИЕТО

Представители на арменската общност в България, между които  председателят на “Сдружение за арменско изкуство и култура” Гаро Балтаян, почетният член на дружеството и народен представител проф. д-р Рупен Крикорян, дфн Саркис Саркисян, председателят на дружеството “Яворови арменци” Агоп Сендян и много други признателни арменци  посетиха родната къща на Яворов в Чирпан.


◊ ПОВЕЧЕ

Във връзка с 1600-годишнината от създаването на арменската азбука и писменост и 15 години от учредяването на арменското дружество за изкуство и култура, те почетоха Яворов посмъртно за заслуги с почетна диплома – за безпримерната му съпричастност към съдбата на многострадалния и героичен арменски народ, изразена в уникалния му шедьовър стихотворението “Арменци”. Дипломата е изписана на четири езика: български, арменски, английски и латински.

Освен почетната диплома признателните арменци дариха къща–музей” П. Яворов” с баралеф на Яворов - дело на скулптора Иван Блажев, който е почетен член на дружество “Яворови арменци”. Желанието на дарителите е да бъде отлят такъв баралеф от мед за музея и за едноименното читалище в Чирпан. Първият паметник, посветен на Яворов, е дело на арменския скулптор Крикор Ахаронян и е експониран преди 70 години в София в Борисовата градина.

Освен това, малко известно е, че именно арменците са хората, подкрепили финансово реализацията на паметника на Яворов, дело на чирпанската скулптурка Мара Георгиева и понастоящем намиращ се в родната къща на Яворов.

По време на срещата стана ясно, че председателят на дружество “Яворови арменци” е инициирал издаването на книгата “Ваятелите на “П. Яворов”.

Срещата  в къща–музей Яворов в Чирпан премина емоционално с музикално-поетичен рецитал, посветен на  поета. Прозвучаха музикални композиции по негови стихове в изпълнение на известния музикален педагог Татеос Санджакян (пиано), младите таланти Джан Туджар и Мануел Сотиров, дуета Руска и Ромео Смилкови.

Кулминацията на вечерта бе прочувственото изпълнение на стихотворението “Арменци” от Саркис Гарабедян на български и на арменски език. Стихотворението е написано през 1899 година, а е публикувано за първи път през 1900 година в списание “Мисъл”. 

И гости, и домакини си пожелаха нови срещи, двата народа –българският и арменският, и занапред да бъдат заедно, и животът на следващите поколения да минава под знака на единението на народите по света.