След-и

Класика без предразсъдъци

Приключи Седмото издание на „Класиката в Балчик”

Класика без предразсъдъци


На ръба на морето, където вълните се разбиват в камъните, оркестърът на БНР финализира Дните на класиката в Балчик. Този оркестър за първи път гостува на фестивала и откритата сцена „Мистрал”. Подхождаше на чистата класика да закрие събитието: слушахме Моцарт, Хайдн и Бетовен. Диригентът Славил Димитров показа колко смазана машина е оркестърът му. Мащабността и дистанцията на случващото се припомниха изконното значение (и звучене) на класиката... Имаше един музикант, който авангардно и прецизно се вписа в цялото: тромпетистът Петър Македонски разчупи протокола и въведе своето свежо отношение към класиката. Признавам, че исках да слушам още първия тромпет. Това се случи на седмия ден, последен фестивален ден за 2016.

Незнайно защо Петър Македонски не излезе на сцената в края на концерта... пред морето и аплаузите на публиката.

На шестия ден от „Класиката в Балчик” братята Владигерови и техните приятели доказаха, че не е случайност, че човекът според библейския мит, е създаден именно в този ден. Съществуваме пълноценно заради творчеството и въображението си (във всяка дейност). Останалото е скука. Александър Владигеров (тромпет и флюгелхорн) - свиреше на двата инструмента, а в отделни моменти на двата едновременно. Константин Владигеров (пиано и кларинет) – звукът на пианото му се разстилаше до морето и обратно. Музиката, която пресъздаваше, звучеше фино и в същото време плътно. Много интересен музикант.

Сестрите Манчеви, Стунджи и Недялко Недялков (кавал) подкрепиха своите приятели не просто с присъствие, а с мисъл и професионализъм. Слушахме джаз и суинг, авторски парчета с фолклорни моменти на П. Владигеров и А. Владигеров. Правеше впечатление, че всичко е отработено и развито едва ли не в образи и сюжети. Чудех се как се справят без диригент! Енергично и модерно представяне на Владигерови и приятели, които моделираха по интересен начин традиционното... българското. В случая този стремеж е въпрос на възпитание – пролича си.

На петия ден Държавна опера – Бургас ни поднесе лятна оперно-оперетна гала вечер. Диригентът Григор Паликаров, като същински вълшебник, направи някаква обща смесица от своя оркестър и солистите, въдворявайки свят, в който ролите се редуваха на сцената, като в приказка. Сякаш имаше перфектна акустика под небето за певците: Йоана Железчева, Даниела Дякова, Диана Василева, Шмилена Султанова, Даниел Дамянов, Георги Султанов, Делян Славов, Валери Турманов, Костадин Мечков. Това е история с продължение...

С трио „Арденца” на четвъртия ден поскърбихме за това, че лятото ще си отиде някога. „Сезоните на Буенос Айрес” Пиацола композира сравнително късно, когато е помирил тангото, изпълнено от бандонеон и цигулка, със силата на пианото, челото и още няколко инструмента. Тоест, когато е успял революционно да събере улична и симфонична музика.

На третия ден слушахме кларинет и пиано. Боби Йоцов и Огняна Соколова ни представиха творби от Пол Рийд, Микеле Мангани, Иржи Пауер, „Булгар модерато” от Нелсън Малеус. Както и две творби: на Христо Йоцов и Ангел Заберски-син (връзката между „Надеждата” и „Фантазията” е почти винаги ясна).

Ден втори – клавирно дуо Аглика Генова (родена в Пловдив) и Любен Димитров. Изключително респектиращо представяне на световноизвестните ни музиканти. Освен всичко друго, имат много приятно излъчване.

Музиканти и публика си поехме въздух, веднъж. Паузата бе преди оркестъра на БНР да закрие „Класиката в Балчик”.

Първият ден на фестивала започна с хора и оркестъра на Държавна опера - Русе. Не веднъж съм ги слушала. Чистият звук на реалността им принадлежи. Музика в такъв аристократичен, звънлив и мек вариант... Диригент: Владимир Бошнаков. Солисти: Мария Цветкова, Александър Баранов, Александър Крунев.

„Кармина Бурана” от Карл Орф в изпълнението на Русенската опера отвори кутията на Пандора. Кутията, която според старите гърци крие равновесието между благата и злините. Ако се разбяга неволята по сцената, Пандора ще се опита да я затвори, за да съхрани онова, което остава в края на лятото: музиката и спомена.

Старите гърци давали имена на всичко, защото се страхували да не се загубят в този свят и защото го откривали непрекъснато. Да откриеш класиката за себе си, е като да се впечатлиш отново от света наоколо, в който уж всичко е ясно, изречено и видимо...

Седмото издание на фестивала се организира в периода 23-30 юли от Академия „Класика” в партньорство с Община Балчик, национални и местни медии, хотели и организации.
Автор: Дияна Боева
02.08.2016 г. 13:22
Посетено: 623
Етикети: музика, Балчик, музикално лято, Класиката в Балчик
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/24023-klasika-bez-predrazsadatsi