След-и

Наталия Ч-З: "Дълбокото чувство на отговорност отличава художника от любителя"

Изложба в Балчик на художничка от Република Бурятия, РФ

Наталия Ч-З: "Дълбокото чувство на отговорност отличава художника от любителя"
Снимка от представянето на изложбата с участието на художничката


Наталия Ч-З (Чичкина-Зайцева) идва от Улан-Уде, столица на Република Бурятия, РФ. Сама избира за себе си съкращението Ч-З. За първи път представя своя персонална изложба в България и то в град Балчик. Казва, че тук на творчеството й са се отзовали сърдечни и добри хора, получила е покана от Художествената галерия в белия град. Преподава живопис в школа за социална адаптация на деца с увреждания. Лауреат е на международни изложби и конкурси. Пише доклади за различни форуми.

художникът

Решава да стане художник, когато разбира какво я кара да действа, когато разбира, че не желае да копира света заради красотата и да угажда на взора на зрителя. Става художник, за да излезе от скуката. Желае да събуди нещо дълбоко скътано у човека и да насочи вниманието му към скритото. Учила е десет години за художник и твърди, че това е било крайно безинтересно, но нещо я води по този път.

Моето общо впечатление е, че художниците трудно артикулират и обясняват каквото й да е по своите изложби. Наталия Ч-З обаче може да говори задълбочено и интересно по доста теми. Изглежда балансирана и земна, а картините й са смесица от космичното и човешкото начало. Това не поражда дисбаланс, а някакво съзвучие и простота. Не знам как се постига подобно въздействие, но го открих в големите и малките й платна. Наталия има свой подход към симетрията в своите картини. Подрежда така фигури и алюзии, че задава не последователна, а фрагментарна история.

Професионалната трудност за Наталия е свързана със стремежа й с лекота да представя сериозни неща, да не се бои от хората, от осъждане и неразбиране. Твърди, че вдъхновението е еднократен бонус, чрез който художникът закрепя в паметта си опита от получаването. Художниците често оправдавали своя мързел с липсата на прословутото вдъхновение.

Наталия ме печели със своята скромност и нежелание да се подписва на картините си, защото вече се е подписала с това, което е създала върху платното. „В края на краищата това е неприлично, нищо не ни принадлежи, ако сме творци” – споделя художничката.  

жанр и смисъл

Художниците отнасяли творчеството й към сюрреализма, с това Наталия не се съгласява. Счита себе си за „закостенял реалист”, защото реалностите биват различни... Тя рисува това, което вижда. Наблюдавам я и си мисля: има остър ум, чувство за хумор и интелигентност. Това е видимо и от платната й. От начина, по който ги „пълни” с идеи и емоция. Сред картините й се усещам малка, но не и невидима. Има един плаващ лиризъм и ненатрапчивост, който лъха отвсякъде. Тя е художник, който не се бои да изразява себе си. Експресията в платната й е тласък, а не „забивка”.

Според Наталия жанрът, в който представя творбите си, не е важен, защото той е инструмент за предаване и реализация на мисли, идеи или чувства. Съгласявам се, че в една картина може да се използва и пейзаж, и анимализъм, и портрет, но разсъждавам като пишещ човек... Тя продължава: „Същото е с направленията в изкуството: може в една и съща картина да се използва и твърд класически реализъм, и чувствен импресионизъм, и символизъм, каквото и да е!”. Оглеждам се наоколо, изложбата й не „звучи” еклектично и претоварено. Добра избирателна пропускливост на ниво цветове и образи, умее да заключва „края” и да го оправдава.

Наталия допълва, че обича да използва безкостните и гъвкави „рисувани герои”, което било предмет на неразбиране и неприемане у някои фанатични професионални художници (смее се)...

духовното начало

Липсва тяга и притворство в картините на Наталия. Ясно е, че светът е такъв какъвто е, но трябва да се стремим да го направим по-добър. Големите имена (писатели,  художници, мислители), без изключение и от всяко време, се стремят към това. Средствата и методите им са различни.

Очаквано, Наталия казва, че за развиващите се хора културата винаги е култ на духа над тялото, „и ако човечеството отново тръгне по най-простия път на механизацията и духовната леност, какво, тогава за пореден път ще падне една цивилизация, и ще дойде друга. Тук няма нищо ново”. 

Твърди, че картините й са създадени за хиперчувствителни хора.

„А който иска да се докосне до творчеството ви, а не е такъв?”

Отговаря, че в такъв случай на помощ идва способността да се мисли образно, а не последователно...
Не се съгласявам с твърдението (но премълчавам), че във всички времена високите и качествени послания принадлежат на художниците. Вярно е обаче, че в творбите на най-добрите има енергия, вибрация... Бих добавила спазъм и страх, че се задава „всичко” само в една картина...

Умело художничката развива своята теза, че днес особено остро се изисква качествено и бързо развитие на личността, на човека, на самия художник. В нашия информационен век се ускорява количеството развлекателни визуализирани предложения, настъпила е епохата на потреблението... А в противовес на развлеченията и деградацията, чувствеността е жизнено необходима алтернатива...

Важно е какво художникът носи, предлага и дава на света. Свят, в който има прекалено много страх... – продължава Наталия.

Автор: Дияна Боева
21.07.2016 г. 20:58
Посетено: 1029
Етикети: картини, Балчик, изложба, Бурятия, Наталия Ч-З
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/23989-nataliya-ch-z-dalbokoto-chuvstvo-na-otgovornost-otlichava-hudozhnika-ot-lyubitelya