Поетът Георги Константинов в „Галерия на думите”

Живото общуване с ценителите на поезията потвърди факта, че авторът в случая е щастливец в литературата не само поради високата си класа на голям и виртуозен български поет, чиито емблематични за българската литература книги като "Обичам те дотук", "Любовно разписание" претърпяват няколко издания, а стихосбирката му „Врана в снега” например печели наградата на СБП, но и поради вълнуващото обстоятелство, че поезията му докосва сърцата на младите хора и на почитатели на изящната словесност от различни поколения, които бяха препълнили мраморното фоайе на Народната библиотека. В промеждутъците между частите на поетическия рецитал с изящество и вкус бяха включени и проникновено изпълнени от младата пианистка Мариам Хандан клавирни творби на Шопен и Панчо Владигеров, както и изпълнени на китара от инж. Евгени Бенов негови авторски песни, написани по стихове на Георги Константинов от стихосбирките "Хиляди прозорци" и "Неграмотно сърце".

Подобни литературни четения би трябвало да се заснемат и записват от българските обществени средства за осведомяване не само защото така ще се попълни техният Златен фонд, но и заради съхраняването на неповторимата, неописуема атмосфера на духовно единение и просветление, което се създава между развълнувания глас на четящия своите творби осенен от Бога писател и съпричастните към неговото творчество слушатели.

Като роден поет, известен с това, че рецитира наизуст повечето от творбите си, Георги Константинов и сега представи по този начин емблематични свои стихотворения, сред които се открояват преведените и на десетина световни езика "Вземи се в ръце", "Дърво и птица", "Вечер" и "Благодаря ти, че ме мразиш искрено...", завършвайки с многозначителната своя творба „Пазете поета” – един мъдър повик, който българската държава, повлияна може би от немарата на Изтока по въпроса, сякаш още не е осмислила и приложила подобаващо.

Любопитен щрих в поетическата вечер бе представеното в поетическия рецитал юношеско стихотворение "Към прозореца отсрещен.." писано на 14-годишна възраст. На финала на поетическото четене поетът припомни и прочутия си житейски девиз "Животът ми не е поезия, но поезията е мой живот" и отговори на зададените въпроси, изтъквайки чудото на поетическото вдъхновение и пояснявайки например недостатъчно огласената причина (безпокойство да не би самоубийственият жест да повлияе и на други млади дарования) за отказа на софийските издателства да издадат посмъртната стихосбирка на поетесата Петя Дубарова.

На поетическата вечер присъстваха и председателят на българския ПЕН-център Бойко Ламбовски, поетесите Людмила Балабанова, Антоанета Николова и Пенка Самоковлиева, както и автори като Здравка Евтимова, Ивайло Диманов, Матей Шопкин, Васил Сотиров, Елена Алекова и Марина Матеева.

В започнатата в началото на годината поредица „Галерия на думите”, която отскоро има и място във виртуалното пространство, досега са гостували поети като Румен Леонидов (с книгата си с есета за български художници „Деветият кръг на рая“), Ани Илков (със сборника с избрана поезия „Сънувачи”), Владимир Левчев (с книгата си „Точно време”) и проф. Румен Стоянов, както и творци, съпричастни и към други изкуства като Светла Георгиева – писателка, художничка, композиторка и изпълнителка, цигуларят проф. Йосиф Радионов (заедно със съпругата си - пианистката Зорница Радионова) и пианистът проф. д-р Ростислав Йовчев.